Тази история е страхотна. Необходимо ли е обаче всички да отидем в чужбина за да заобичаме българското?
Бих искал да допълня и аз малко нещо за Плевенския кон. Без да се опитвам да се показвам като разбирач а по скоро да запълня с малко информация любопитството на всички онези който в бъдеще ще търсят информация отностно тази порода.
Ако бъркам моля поправете ме.

Породата плевенски кон е създадена в конезавода “Клементина”, открит през 1895 г. , край гр.Плевен.
До 2002 година в завода са изградени и се поддържат на високо ниво седем заводски линии, началото на които поставят жребците Алги Гидран, Балкан, Вихър, Гидран, Мурад, Пирин и Сивори. По това време са се намирали още представители на 13 фамилии по важни, от който се считат кобилите Аглавена, Арама, Лакта, Миазама, Горда, Самара...
Искам специално да обърна внимание на факта че при тази порода може да се извършва така нареченото "вливане на кръв" чрез подходящи за целта жребци-пепиниери от чистокръвна английска порода. По този начин собствениците, притежаващи коне от тази порода, могат да подобряват своите животни чрез качество, характерно за друга порода или линия.
Този факт и добрите представяния на конете на вътрешни и международни състезания може би е и причината за засиленото търсенето от страна на чужди спортни клубове и конезаводи, на жребци и кобили носещи породните особености на плевенския кон.
Не безизвестен е факта че в Полша са внасяни жребци и кобили от породата плевенският кон за да се придадат на тамошния гидран някой липсващи му качеста, като сухост и здрава конструкция а така също и да се повлияе на по грубите телесни форми и известна суровост, придобити по всяка вероятност
под влияние на климатичните условия в тази страни и начина на хранене.
След приватизацията на завода от фирма "Комакс" се стига до такива трагикомични истории които все още можем да

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите