Уважаема Българска Федерация Конен Спорт. Това писмо е от всички членове на клуб КОНЕ в България и е по повод един от конете на България, за чиято съдба сме сериозно загрижени и обезпокоени. Визараният кон е ИЗДАТЕЛ. Не мисля, че ще възникнат съмнения относно името му, защото не познаваме друг кон с аналогично име, още повече с такава тежест на изявите му.
Конят ИЗДАТЕЛ е около 27 годишен, бил е държавен кон, язден е от много състезатели. В момента същият е настанен за отглеждане в гр.Кнежа близо до Плевен. Член на клуба, случайно посети това място и остана потресен от условията, в които той живее (очудващо е как все още живее) и състоянието, в което се намира. Конят е изключително слаб и гладен, боксът е застлан с оскъдни количества слама, като преобладава циментовата настилка. Очите на животното сълзят, погледът – излишно е да го коментираме. Гледайки го можем да изучим скелетна анатомия на кон. Не можем да пренебрегнем очевидния факт за задните крака на коня, които са надути. Най-малък проблем в случая е мръсната, безцветна и нездрава козина и грива на ИЗДАТЕЛ.
Всички ние се питаме кой е допуснал това и защо? От липса на средства или от липса на грижи? Вероятно всички Вие, най-малкото като истински любители на конете знаете, че възрастния кон се нуждае от специални грижи – храни, добавки, условия и медицински грижи не на последно място. От това се нуждаят всички коне, независимо дали са минали, настоящи или бъдещи спортисти, или просто обикновени коне, които ни даряват щастието да общуваме с тях.
По този повод подобно безотговорно и дори жестоко отношение е повече от осъдително, дори безобразно, защото това е емблематичен кон за българския конен спорт и най-вече за дисциплината „ПРЕСКАЧАНЕ НА ПРЕПЯТСТВИЯ”. Излишно е да изброявам десетките му успехи и принос в национални и международни турнири от името на Република България и за името на БФКС. Това е един от малкото коне, покрили квалификации за Световна купа. Статистиката живее в спомените на всеки от нас и хартиените резултати не могат да предадат емоциите от появяването му на терена и затаявенето на дъх при всеки един негов старт.
Може би ще възразите, че конят е стар и е нормално да е недохранен, но мнозина от нас са виждали в страните от Западна Европа какви са грижите за подобни бивши шампиони и изобщо за обикновените възрастни коне. Какво правим ние в България, какъв пример даваме, с какво наистина се гордеем и колко се гордеем? Колко истинска е нечия обич към този кон? Наистина ли липсата на пари е довела до състоянието му? Къде сме ние? Кой е виновен? Това са само малка част от въпросите, които си задаваме и чиито вероятни отговори не можем да проумеем. Вероятно също така, Издател не е единственият кон в подобно състояние, но поне за него може да се направи нещо, защото той е един от многото коне, които заслужават УВАЖЕНИЕ, ако не любов, независимо от възрастта и собственика му.
Ние от клуб КОНЕ, няма да оставим нещата в това положение, а ще предприемем сериозни мерки за СПАСЯВАНЕТО на този кон, стига да не сме закъснели. Оставяме отворена вашата инициатива в делото и свободен начинът Ви на действие, осланящ се на съвестта и чувствата Ви. Надяваме се на съдействие. Ако това не е в компетенцията Ви, ние ще се заемем със случая и ще променим последните дни на ИЗДАТЕЛ.

27.01.2009г. С уважение:
Клуб КОНЕ – Dir.bg

В проложение изпращам двете снимки, с които разполагаме на Издател за последните месеци: