|
|
|
|
|
Не ме е страх дали ще падна, дали ще ме ухапе и т. н. Дори ми се иска да падна, защото това ще значи, че ще яздя Ама родителите ми ги е страх от това да не се нараня. А това за да имам кон- казах го на шега. Все пак няма къде да го гледам- на село пчели, в града не ми се мисли.. Да го оставя на баба и дядо да се грижат за него? Не, имат си достатъчно работа а и да се тревожат и за 1 кон. За оценките бях се споразумяла с родителите, ако завърша със 6 годината- поне 1 път да отидем в Ситово (където има ККС). Изкарах оценката, ама се правят на забравили. Е, това лято бяха натоварени (ремонти и т.н.) и си казах "айде, ще изчакам някой друг път." Това от което ме е страх е да не се "оттдръпна", Както е станало с майка и баба. Често се питам "Абе, защо да е с коне. Защо пък не медицина, пчеларство (другото нещо към което проявих от една страна интерес)?" И понякога си влошавам оценките и сестра ми ми казва "Виж какво стана с твоите коне, коне та коне.." И гледам да не мисля много за тях (иначе ставам маниачка ). Ама като несстава На стената коне, по рафтове, химикали, ама какво ли още не. Е, няма да се откажа оттях. Каквото ще да става, нен съм си пропиляла 12 годишния ми живот за едното нищо. Всеки ден да мисля за тях... а пък да не мога да ги погаля... Ама пак се живее де. А и неискам да стане само "коне", а бележника да отиде към ниските оценки.
Love horses!
| |
| |
| 
|
|
Re: хехехе [re: sky_devil]
