|
Вижте на каква статия попаднах, тук са казани доста истини за отношенията с конете и тяхното влияние върху хората.
Христо Ангелов повече от 60 г. тренира чистокръвни коне
Благородните животни му вдъхват сили и кураж да се бори с живота
Даниела ДОЧЕВА
Отдавна е доказано, че конете лекуват хората и им влияят положително. Колкото си по-близо до тях, толкова по-добре. Те направо ти дават сила. Вдъхват ти кураж да се бориш, да работиш.
Тези думи никога не пропуска да каже треньорът по конен спорт Христо Ангелов, когато го питат защо е прекарал целия си живот в близост до тези благородни животни. Като го види човек за пръв път, никога не може да предположи, че той е на 79 г., защото изглежда с 20 години по-млад. Жизнен, уравновесен и благоразположен към хората и любимите си животни, той не спира да работи. Денят му започва с изгрева на слънцето и завършва със залеза. От понеделник до петък по 14 часа дневно той обучава спортни коне. И така цял живот.
Христо Ангелов се занимава с конен спорт от 1941 г. Родом е от варненския край, но през по-голямата част от живота си работи в Плевенско. Едва 14-годишен започва да се труди в конезавода в Шумен. "Преди 9 септември 1944 г. в България трудно се намираше работа. Нашият род беше много беден, а аз живеех във Варна. Там можеше да ловиш само риба. Мен това не ме влечеше и така попаднах в шуменския конезавод, там се научих да яздя, там израстнах като човек, защото бях още дете. Една година работих така - за хляба, за дрехите и за квартирата. Добре ни гледаха, обличаха ни хубаво. Като навърших 15, ми издадоха трудова книжка. По времето на комунизма понеже не бях член на партията,
винаги ме
забиваха в
девета глуха.
Хвърляха ме от единия ъгъл на другия. Като закъса някъде работата, и ме викаха да я оправя. Откакто дойде демокрацята при доста хора съм работил - в с. Тотлебен, в Горна Митрополия, в София и от март месец 2005 г. съм в с. Опанец", разказва бай Христо. От 1946 г. се премества в конезавод "Клементина". След това през 1951 г. работи в Плевен в създадения кавалеристки клуб. В последствие завършва 2-годишна треньорска школа към ВИФ в София. Занимавал се е с всички дисциплини в конния спорт - от гладкото бягане до висшата езда, и е известен като капацитет сред собствениците на спортни коне.
Бай Христо е единственият треньор по висша езда в Плевенски регион. В момента е поспрял да се занимава точно с това, защото още не е намерил подходящ кон, който да го мотивира да работи.
Висшата езда не случайно се нарича така. Тя е най-трудната дисциплина в конния спорт, при която ездачът трябва да подчини коня до такава степен, че той просто да танцува като балерина под такта на музиката. Отстрани като го гледат, да не могат да видят хората какво прави жокеят, за да накара животното да извършва тези движения. Едни от най-тежките упражнения са пасаж, пиафе и смяна на краката на галоп. Те искат много труд, за да се получат. Не става за ден - два. Един кон, за да стигне до висшата езда с един много добър ездач, трябва да работи минимум от 3 до 5 години. Тренировките са ежедневни, пропускане няма - зиме, лете - трябва да се работи, обяснява дългогодишният треньор.
Някои от конете на Христо Ангелов са постигали сериозни успехи. Спомня си за
кобилата
Симпатия, която
просто танцувала
под звуците на музиката. Елитното животно било собственост на окръжния съвет на БСФС в Плевен. Треньорът я обучавал 7 години и до смъртта й работи ежедневно с нея. Била много добра, но на състезания винаги й отреждали 2-ро или 3-то място, защото софиянци не давали никой да излезе напред, спомня си за несправедливото отношение той. Съдиите отсъждали първото място за представител или на ЦСКА, или на "Левски". Симпатия не спира да се труди до стари години - първо прескача препятствия с Христо на гърба си, после се изявява в сферата на висшата езда. Беше много добра, обобщава накратко треньорът с тъга.
За повече от 60 години работа с тези интелигентни животни през ръцете му са минали хиляди коне. Прави бърза сметка, че на година е тренирал от 50 до 100 коня. Всеки кон си има характер - както са хората, така са и те. С всяко животно трябва да се работи индивидуално. Не можеш ли да почувстваш коня, нищо няма да направиш. А за да го почувстваш, трябва до го обичаш. Не обичаш ли конете, резултати няма. Със сила нищо не става при тях. Има треньори, които със сила се опитват да постигат успехи, но това не са трайни резултати. Конете помнят дълго. Има много такива случаи, при които удряни коне винаги намират начин след време да си върнат на насилника заслуженото. Когато конят е наказан заслужено, точно в момента, той запомня, че това не трябва да го прави и тогава няма отмъщение, обяснява Христо. Той има впечатления от всички породи коне, които се отглеждат в България - плевенска, дунавска, източнобългарска и чистокръвна. Категоричен е, че
най-хубави са
чистокръвните
английски коне.
Те са много благородни, много красиви, много силни, с голяма бързина и универсални - стават и за бягане, и за скачане, и за висша езда, и за шампионат. В целия свят те са най-бързите коне. Докато другите били силни в определена област.
В момента дългогодишният треньор работи в конеферамата на Марио Беровски от с. Опанец, собственик на спортен клуб "Лилия". В него има и чистокръвни, и плевенски животни. Христо тренира 12 коня, които сега правят първите си крачки, но вече имали сериозни заявки за бъдещи успехи. С всеки кон работи най-малко по час на ден. Още в 7 ч. сутринта Христо Ангелов е във фермата, за да започне тренировката в 7,30 ч. Конете се оседлават, след това се извеждат последователно от обора. Под негова команда жокеите заемат местата си върху гърбовете им. Животните търпеливо изчакват, докато им бъде дадена команда да тръгнат едно след друго към базата за тренировки. Треньорът им не язди, той върви само пеша. Изключение правят случаите, в които трябва да покаже нещо. "Още не чувствам умора, затова ходя винаги пеш. Много рядко яздя. Не мога да намеря подходящия кон, който да ми дойде на сърцето, за да хвана да го работя. Иначе ми се язди", признава Христо. Работният му ден ще продължи до тъмно. И така по 5 дни в седмицата.
Той признава, че е падал много пъти от кон. Няма място по тялото му, което да не е ритано и хапано. Чупил си е и двата крака, но въпреки това никога
не си е помислял
да се занимава
с нещо друго.
Доброто си здраве дължи преди всичко на конете. "Малко да се откъснеш от тях и започваш да увяхваш. Аз бях спрял да работя година и половина и чувствах, че все едно свършва животът ми. Дойдох в спортен клуб "Лилия" и за 6 месеца се възстанових напълно", разказва Ангелов за уникалното въздействие на благородните животни върху хората.
Към края на срещата ни, малко преди да погледне часовника си и да каже, че е време за тренировка, дългогодишният треньор уверява, че всеки човек, който има желание, може да се научи да язди. Това всъщност е работа на треньора. Припомня, че ездата е тежък спорт и в него се напредва бавно - не може за година да се изявиш и да станеш голям майстор. Трябва труд с години, за да постигнеш нещо. Животното трябва да добие доверие в ездача, за да направи всичко, което се иска от него. Няма ли доверие, недей чака големи резултати. Благородството в конете е голямо. Те винаги връщат доброто отношение, което човекът има към тях. Известни са много случаи, в които животните са помагали на ездачите си. Конят винаги прескача падналия в краката му човек, за да не го настъпи.
След тези последни пояснения към решилите да се отдадат на конния спорт Христо Ангелов хваща юздите на 10-годишния Пегас, който вече е оседлан и е готов за тренировка.
|
Статия
