|
Тези дни успях да отида и да посетя Школата на Кашай,признавам си след доста канене от моя страна.Единственото за което съжелявам, е че чаках толкова дълго време преди да взема това решение и че небето ни даде само един слънчев ден,в който да успеем да пояздим.
Усещането с което остава човек,след като си тръгне е едно:дълбока носталгия.Това е място,в което има Дух,където винаги и винаги,ще поискаш да се върнеш,пък ако ще и на другия край на България да живееш.
Това са едни истински смели хора и това което са постигнали е уникално само по себе си!
За стрелба с лък не ни остана време,но надали сме и дорасли,за да осъзнаем,въобще на какво високо ниво е Школата!
За конете,ами никога не съм си представяла,че ще бъда на два метра от четири свободно пуснати жребеца,които си играят,закачат се,скачат и препускат насам-натам, без да страхувам,че ще ме ударят или ритнат.Малкият ми син буквално им се навираше между краката и нито един кон не му посегна да го ухапе или нещо от сорта.Това са едни добре обучени,благородни,умни и доброжелателни коне!...Идеални за работа с деца и начинаещи.
А преходът,през който ни поведе водачът никога няма да го забравя!Обширни поляни,осеяни тук-таме с виолетови минзухари,прекрасни шипкови туфи,край които растат малки борчета,под които спокойно можеш да си събереш гъби за обяд.Вълчите стъпки по пътеката и изкопите от глигани,те потапят истински и недвусмислено в Дивото....
При хубаво време и пъстърва можеш да си наловиш от близката река,която е токлова чиста,че конете се поят спокойно от нея без да вколичасват.Тревата е буйна и зелена,напук на сушата което цареше цяло лято,трева която дори и в нашият балканджийски край не се среща вече...
В юртата,е чисто,хубаво и топло и макар да валя изведро цяла нощ,вътре бе сухо и уютно,а ние спахме само по гащета и фланелка.
Какво да кажа още?!То има какво,но думи не ми достигат,за да опиша това прекрасно място,конете и хората,които са го създали.
Просто за себе си знам,че ще се връщам отново и отново там,а вие по-добре се убедете лично!
Тук сме с Елица.
Тук сме със Султан.
|
Re: школата на Кашай [re: lale]
