Не си противореча, не го казах в тоя смисъл...Ще кажа как беше в Русе, пък ако имаш време, драсни някой ред за Шумен - на мен лично ще ми е интересно как е било по другите градове...
Значи с две думи - при нас с началото на учебната година, по училищата плъзваха треньори и обещаваха какво ли не, за да "зарибят" децата...Когато дойдоха при нас да агитират за конен спорт, аз яздех от месец - два някъде - почнах септември 84 -а...И ела и гледай масовка - първия ден - идваха по 20 - 30 деца, до мръкнало въртяхме коне на корда, че всеки да се качи - на другия ден - де половината, де по - малко - и до десетина дни оставаха има - няма 5 - 6 човека...При мен това се повтори поне 3 - 4 пъти - и аз с всяка група почвах отначало - това е кон, това е седло...Сещаш се - все от нулата, все едно сефте стъпвам на конна база. И така - към 6 месеца...Чак тогава ни пуснаха свободно - мен, и още едно момче, дето беше останало - бяхме 4 - 5 човека групата, ама първия ден само двама бяхме на свободна...
И тая практика всяка година я повтяха - хайде това, хайде онова - дойдат една тълпа, останат двама - трима накрая...Е, от тия, с които почнах тогава, точно никой не язди вече - не яздят поне от 20 години, ако трябва да съм искрена...
Е, условията ни бяха...Сещаш се - езда на открито, пак кал до колене, пек - всички екстри. Към това - страшно разредени автобуси - заради режима на тока / по - младите това не го помнят вероятно /след обяд почвахме чилище много рпано, ама такъв автобус нямаше ! И от Образцов чифлик до спирката на другия автобс, километър и нещо - го вървяхме всеки ден - включ
ително и в сняг до кръст...Щото мине снегорин, изрови два коловоза - и там пъплят коли - пък тротоара, то не е баш тротоар де, но...Та той в сняг, колкото искаш...И това не ни отказа даже...Между другото, само аз бях момиче...Имаше и други по принцип, но вече големи, от хлапетата - само аз...
Мисълта ми беше, че идеята беше да има масовост - пък нещо не се получаваше - отсяваха се тия, дето нямат истински мерак, и останахме шепа хора...И дето се майтапим - ама кал, студ, пак - там сме !
За ниските препятствия не съм казала нищо, ама чак хиксове...Пък и ако оценяваха ВОДЕНЕТО - хайде, как да е - а при нас това ниииикой не го гледа - дай да мине там без да спре и без да събори - и ура ! Пък ако ще и като Квазимодо да стои изгърбен и да джаска по завоите...Ние такива състезания, като на Ния, нямаме - за съжаление !
Ако е ТАКОВА - приветствам и аз ! Ма не е ...
И това е, права си - нещата опират до парите - смъкваме и смъкваме - ще видиш, че ще стигнат до легнали бариери...Ми и аз съм любител, като взехме кобилата, 10 години не бях скачала, пък и не бях си учила аз кон - и пак не бих искала привилегии...Все си мисля, че е добре да има минимум - беше 90 см, падна още - хубаво де - 80 да е, 70 да е - ама не щото на Жорето или на Борката коня му отбива, и го влачи дето си иска като прани гащи, дайте да му смъкнем, че и на него да му закачат розетка ! Все си мисля, че награда трябва да получиш, че можеш нещо - не, че не можеш ! Ако има точно определен минимум, дето си го знаеш, ето ти и стимул - стремиш се да можеш толкова - и като можеш, участваш...
Както казах - мое си мнение...
|