|
Видях, че даже сте питали в отделна тема за мен и Магзи - всичко с нас е наред, само дето и нет нямах като хората, а и се заринах още повече с работа, свиря и пея с няколко групи и освн албумите с тях, записвам и едни свои проекти и съм станала разногледа повече и от Буридановото магаре. Имах и здравословни проблеми около месец, та е обяснимо защо ме нямаше...
Инак щурчо се подобрява с всеки изминал ден, имаме си вече "традиции" с него и ми е много мило като правим "нашите си" неща. Много обича да ми яде ябълки от ръцете и си отхапва съвсем културно и внимателно малки късчета, сдъвква ги, отгризва си лекичко още и когато изяде цялата ябълка ми облизва и ръката, че да не отивя сокчето зян.
Много налита на моркови - повече и от на ябълчици даже(особено ако се случат от червените - на мен прилича). За захарта и плодовите бонбони - мисля, че е ясно колко ги обича - кое конче не умира за тях? Най-много се радвам, че ми ги взима от устата и много, МНОГО внимава да не ме контузи, колкото и да е лаком и невъздържан - ако не може да ги хване добре с утсни ги оставя да паднат, само и само да не ме тресне, или гризне. Даже веднъж нещо се бях разсеяла, докато ми ближеше ръцете(нямаше ябълков сок, просто си се радвахме) и реши да пробва дали, все пак, няма нещо за ядене там, та си бутна леко зъбите два-три пъти в пръстите ми и като усети, че съм мекичка и топла - пак продължи да си ме муцка. Имам тук една уникална снимка как взима захарче от мен - видях, че има ежемесечни конкурси - стига да не е против правилата да има и разни човекоподобни на снимката - направо отсега я давам за мартенското издание
А морковите, като ми ги яде от устата, ги отхапва най-културно и далеч от муцуната ми и после идва и за останалото. Понякога един морков го изяжда на 4 пъти - по толкова малко отгризва, въпреки лакомията - взима такива ситни парченца - да му се чудиш как успява.
Гривата вече е толкова подравнена и поддържана, че си стои като прясно ресана даже две седмици след "процедурите". А опашката ни скоро ще е до земята, просто е разкошна - и как тежи-и-и... Много обича да му я реша Магзи и стои кротко, само си обръща главата да види какво правя там и лекичко ме муцка, ако се случи да ме стигне като не съм му до дупето, а встрани от коремчето, но изобщо не е притеснен, или неспокоен, гледа да не мърда почти - веднъж се наложи да му стоя над 10 минути под корема, че да мога да го изчистя целия с чесалото и един мокър парцал и не посмя да трепне - да не пострадам случайно. Изпасанкото на гривката расте и то доста, вече добиваме вид на изглед Ама си е прасенце - колкото и да го чистя - валя се много и смъквам по 3 кила кал на едно чистене от него, а и както не дава да го къпят... Та се мъча с разни мокри парцали, чесала и четки, 'ма не си е работа... Подрязаха му копитцата след три неуспешни опита - то това го не лови упойка, бе - шашаво по цялата глава, дето се вика
И си подобри доста стойката, оформи му се дупето и "талийката", направо свети... А като тича е по-красив от всичко възможно!!! Майка ми страшно много се смее като му се "карам" и се правя на строга, 'щото пряко 'сяка логика ме слуша доста и рядко ми прави мизерии - и да ги - са малки, а и само колкото да не си губи самочувствието на мъж, и то от класа
Доста по-спокоен е, като цяло, но още си ги има тиковете и не дава да го пипаш за нищо на света по челото и ушите - с много зор и успокояване успявам да го кротна, че да го среша на тила, но бретона - абсурд - него не мога да го стигна. Веднъж се бяхме гушнали нещо и си стояхме така, той като реши да е миличък много обича да го гушна някъде около холката и си обръща главата, та ме прегръща с врата си. И - стоим си ние така, аз не мърдам, че той ми се стряска от по-резките движения на косата(а тя доста порасна) и си мълчим. И като му стана нещо - нито звук имаше, нито движение някакво, нищо - като рипна - подскочи на място половин метър, кажи-речи, и хукна. То и къде да хукне толкова, като бяхме в бокса, но от единия му край стигна до другия... Обаче мен не ме докосна даже, някак си просто се отдели и тръгна в посока, обратна на мен, а спокойно можеше и да пострадам. Както и да е - много са добре нещата, сама си го хващам, няма нужда някой да го подмамва, че да го уловим, и се отказа да ми се изправя на задни крака, само малко мята главата още на моменти, ама е незначително. И започна да има доста повече доверие на хората, идва и при познатите ми, които са дошли да го видят, общо взето е доста по-общителен. Засега толкова от мен, докукане и късмет на всички!!! На Иванела, Свилен и малкото дяволче много целувки - липсвате ми!!!
P.S. : Казах Иванела, та се засетих - понеже ми е загубила номера на мобилния, а с e-mail-а на Пещереца имах някакви проблеми - ето ви номера ми тук, за да го имате - 0889 64 98 79. Само - ако можете - пратете ми по един SMS с вашите номера, че (особено като имам работа и записи)не отговарям изобщо на непознати номера
Още веднъж - много поздрави на всички - да сте живи и здрави и вие, и кончетата ви!!!
|
Ех... [re: ~Snowwhite~]
