|
Напоследък имам толкова грижи и проблеми... Нямам капчица свободно време, нямам глътчица почивка... Не ми тежи, разбира се - всеки плаща цена за нещата, които е избрал да има и прави в живота си - моята работа, независимо колко е изморителна, е все пак приятна и морално удовлетворяваща... Леко ми липсвате, че и нет-ът ми е рaзбрaл, че съм заета за него и ми изневерява редовно - но ето - намирам малко минутки и сядам да ви пиша.
Магзи е най-прекрасното нещо, което е могло да ми се случи - нещата с него напредват толкова много, че вече... И аз даже не знам как да опиша колко са ни се развили "отношенията". Вече загубих връзката докъде съм писала, колко съм разказала, с какво съм се похвалила... Ще карам направо - така, както са нещата сега.
Не ми се вярваше, че толкова много ми се е доверил тоя кон, но след като от 20 човека получих 20 мнения-клонинги, а и след последните няколко наши срещи с плашльо - повярвах... Все още не дава да го "гняви" никой, изпада в шок при опита да го изкъпят, от една пръска вода скача като ужилен, едва се води на корда - като го видя как влачи хората като на водни ски - хем ми е мъчно за тях, хем ми танцува черният дроб салса - така се смея. Не могат да му оправят копитата без упойка - били му една - все едно дестилирана вода е било - хич и не го е хванала, сега чакаме двойната доза(тук на кака си прилича - и мен не ме лови нищо) - с една дума - все си е същият изоглавен и щур кон, макар и доста по-спокоен, но все още крайно недоверчив. И тук идва странното... Мен ме прие. Някак си - прие ме, че и ме слуша дори - така, както не слуша абсолютно никого като се разбеснее... Когато ида да го видя от раз се залепва нетърпеливо за решетките и живва - и то далеч не заради храната. Ето го тук как нежно ме целува за поздрав
Някои помните как се оплаквах, че му е заприличала гривичката на проскубано и запуснато лозе. Е - още по-зле беше станала. Цялата в расти и кълчища, сплъстена, с възли колкото кюфтета големи... И без да се налага да го държи някой, без дори да го вържа - разплетох я, разресах я(един час ми отне), подстригах я да я подравня, изчетках го, изчистих го, толкова прах, кал и косми паднаха от него, а той стоя почти кротък и можах да го видя най-накрая какъв цвят е:
На края на процедурата го поощрихме със захарче и морковчета и му се порадвахме как си джвака доволен и как си чекне долната челюст
Че накрая като се зарадва, като му олекна и се накефи, че е сресан и вчесан, чак светна:
И - разбира се - сеща се да се направи на мъж и се опитва да се изправя на задни крака. И в момента, в който му кажа "Е, де! Я стига. Лигльо!" и се кротва и се опулва насреща ми - само аз не му цепя басма - всеки, като го види, че се е разбеснял, вдига ръце, само аз не му оставам длъжна и хич не му се плаша от позите и стойките. И - ще, не ще - кротва и стои като агънце почти:
Накрая - след толкова мирно и приятно суетене около фасона му, костващо ми моя собствен и докарало ме мен до вида му отпреди малко(все едно съм се валяла в прахта 4 години) - вече доволни се радвахме на новата прическа:
След едно хубаво "стръскване" по кучешки - гривата пак е в безпорядък, но морковите са си заслужени, въпреки това и си личи колко любими са ни - така и хрътка не наостря уши и не източва муцунка:
А тук - от лакомия и зор да ми изтегли моркова от зъбите, да не би да му го изям - ще ми изтръгне ченето, но въпреки тоя апетит свински - толкова много ме пазеше пак... Ние сме си научени вече да си взимаме морковчета от устата и си я обичаме тая традиция
Когато се наведа, за да му изчеткам гърдите, застава плътно до мен и си залепва муцуната на челото или другаде по лицето ми и се разпльоква като в стъкло, сякаш ми казва "Ама какво се наведе сега така, всичко наред ли е, какво ми правиш там, вдигни се, че и без това си ми нисичка - така съвсем не мога да те стигна". Майка ми и приятелите се смеят, че сме като от анимационно филмче, все казват, че сме били като нарисувани двамата - "бели-розовки и с тия големи очи, черните". Ами да - като братче ми е - как да не си приличаме
Най-много се радвам, че научи вече "Ела" и идва само на тая реплика. Но идва безотказно и от раз - почти като кученце(макар и голямо и с друг акъл) се научи и съвсем охотно си идва, като му кажа - не се налага да го тегля, а и не бих могла, нито бих си го помислила - просто се научихме кога какво искаме и не си правим сечено(не много поне) един на друг. От другите хора все още се стряска и се дърпа, малко му е неприятно да го "тормозят", но поне вече не ги гледа като потенциална заплаха, да не говорим, че толкова много хареса един приятел(а той е такава душа, че - не знам кой не би го харесал - един от най-добрите хора на тоя свят, ако не и най-добрият дори), че сам си пъхна муцуната в ръцете му и го пооблиза и него много внимателно. Е - мен ме олигави най-стабилно, разбира се, но и това вече си ни е традиция. Само лошо е като ми пръхне леко в лицето и се кефи, че ме е опръскал със сополки, види се - много му харесва тая игра.
Снимките, в които сме се прегърнали и той ме е гушнал с глава ще ги покажа след някой и друг ден - за десерт, а ето ви и последните - да го видите колко е доволен и - почти усмихнат.
До скоро, надявам се и дано всичко с вас е наред - не съм ви забравила, но ме налегнаха много грижи напоследък и единствените хубави новини идват от Магзи. Само ще ви кажа, че записите ми вървят успешно, имам доста нови неща, професионално работите са в правилната посока, но ми е безкрайно тегаво всекидневието и нямам минутка свободна - обърнах се на бухал нощем и на чапла денем - само и само да не хабя време за сън.
|
Ех... [re: ~Snowwhite~]
