Онзи ден изкарвам нашия, на оглавник, той нахранен , отпочинал , в енергия...В падока беснее друг кон, аз го водя на повод, трябва да стигна до вряатата и да развържа сезала, но са ми замръзнали ръцете, бързам и не ми спори, а голди е зад мен и всеки момент може да се изправи на задни крака - на късия повод риска да ме излопа по главата е голям- не по негова веинина ! А той стои като вкопан. Изкарвам, го затварям падока, качвам се на гърба му. Минавам през пистата на път за плаца - 6 - 7 кобили пасат на поляната, а той жребец, цвили, гърчи се - един наежен такъв, и за капак, Фигаро, шареното конче, е пуснат отвън - вършее свободно, скача, хвърля, минава през храстите...Познай това как се отразява на чистокръвен жребец на 7 години ! А азц яздя на оглавник напоследък...Ами факт е, че не ме е хуквал и не е правил дивотии - е, вървеше наперен , ежеше се - но ако не го прави в това състояние, щях да си помисля , че е болен !И нищо, поисках му да върви събран, въпреки всичко - вървеше. Стига ми !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите