Бубамара имаше в "Черна котка, бял котарак" и значи `калинка`на сръбски. Мисля, че така се срещаше и в български западни говори.

За името Боян, Буян, Баян има различни обяснения, но никое не е сигурно. Името е много старо, вероятно славянско (има го в руския фолклор, свързват го с "бая", т.е. `омагьосвам`), според някои е прабългарско.

Сега съм на теренни проучвания в Силистренско. Тук казват "чакалест" на кон с бяло петно на челото. Повсеместно е разпространено името Чакал за такива коне. А Звезда тук не съм срещала. Това име също ли е за кон с петно на челото?

Понякога имената се появяват с едно значение, но то после се разширява или забравя, или означава не качество на коня, а името на родителите. Кулчо например (тва си е грозничко като име, признавам) се среща както за жълтеникав, така и за червен кон.

Някой беше питал в темата "Цветове" защо на български се казва "червен" за кон и беше писал, че има обяснение. Аз нямам еднозначен отговор, само разни хипотези. Тук, в Силистренско, в някои села (с най-старото местно население - гребенците) за червен кон има име Червенко, а не Алчо. Интересно е, че посочват някои имена като мъжки и женски едновременно - например Чила - за кобила, но и за кон, също и Арап.

Иначе аз имам котка Хана (кръстена на Йохан Щраус, защото като се уплаши като малка си криеше главата), имах и Съ Че (уж като Сун Дзъ, но всъщност остатък от Дребосъче).