|
Наистина кофти , съжалявам...Знам какво е , доста животни са ми умирали така в ръцете...Последния път - миналото лято , умря ми дрозда...Може би 4 години живвя с нас...Майка ми го намери на работа като съвсем голо пиле...Никой не вярваше , че ще оцелее , даже не знаехме и какво е ...Майка ми реши , че е кос , защото там имат много косове , и му викаше Косьо , а пък аз си му виках Човка , защото като дойде , то реално това се виждаше от него - една огромна жълта човка - все отворена ! С един нож прекопах цялата градина да му търся червеи...
Като порасна , че като се отръска , стана една птичка за чудо и приказ , лъскава , наперена...Пърпво взе да подсвирква като началника на майка ми , като носи риба на котките ни / запален рибар , ама лови риба заради тръпката /, после взе да киха и да се смее като мен , и когато за първи път каза ЧОВКА , всички паднахме от коня...Научи една камара думи без никой да го е учил специално , че някои и сам си ги наглрасяше...Аз галено му виках ЧОВЧИЦА , той си го изкриви на ЧОВЧИЧКА - беше си негова дума...Накрая покрай майка ми се научи да казва "Иска орехче" и "Водичка"...Жалко , че го нямам записан , така и не се наканих...
Явно имаше някакъв проблем - нашата версия беше , че въобще не е падал от гнездото , а са го избутали - животните чувстват кой "не е стока" и го оставят да си умре , просто майка ми го откри преди някоя котка да го докопа...Та - не се научи да лети - беше като книжнна лястовица - пикира 2 метра - и забива човка в земята...Последно взе да пада по гръб , не си стоаеше на краката...Беше замръзнал , топлих го в шепи и на лампата , до последно ми бешие в ръцете и умирайки ме гледаше...Не мога да го опиша , но едно такова спокойно умря - че аз съм там , с него , че не съм го оставила...
Та...знам какво имаш предвид...
Пък аз ги усещам обикновено , не знам , сбъркана съм нещо , но като му видя очите , знам дали ще го бъде...
|
Re: ... [re: ~Snowwhite~]
(коняр)
