Чудесна дискусия!!!! Всеки понаучи нещо от нея.
И все пак едно остана неизяснено.Знаем,че специално за прабългарите ( чел съм го някъде ,но не ме карайте да цитирам дословно) са отглеждали в отделни табуни бойните коне и под страх от смъртно наказание не са ги яздили по никакъв повод.При обявяване на война боеца се задължавал да се яви с бойното си въоръжение и бойния си кон (който би следвало да го заязди за първи път ).След явяването в бойния строй до бойните действия са минавали от няколко дни до 1-2 седмици.Струва ми се ,че за обяздване на тези коне не може да става дума,както ние го разбираме -подчиняване на шенкела,упор на повода и т.н.Тук изглежда воденето на коня на бойното поле е смесица от подчиняване на повода,тежестта и т.н.( чудесно описано в дискусията,особено в цитираните руски сайтове) но и от някакъв вид *дресура*( подскажете ми и друга дума ),която всеки боец от степнитенароди в дълбоката си първична връзка с конете е притежавал( и е сигурно ,че ние съвременните техно-хора сме поизгубили ).
Колкото до боя мисля ,че до непосредственото съприкосновение ( на една сабя разстояние) са управлявали коня с поводи,шенкели ,тежест и т.н.,а при боя - както дойде.Не абсолютизираме ли *висшето ездаческо изкуство* на прабългарския воин - един Брус ЛиЙ - контролиращ всичко навсякъде,удар след удар в боя.Не е ли по-реално той да е влизал в боя с *подкрепата на Тангра*,с вяра в собствените сили,с взаимно доверие кон-ездач и т.н.

Да си продължа мисълта - прабългарския боец в непосредствения бой е разчитал на ЛИЧНИТЕ си качества на боец - владение на сабята,джигитовка и каквото друго се сетите,отколкото да *управлява* заезден за няколко дни кон в сложни пуруети и т.н като елементи от боя със саби.Тези лични качества е придобивал ежедневно на *учебните* коне и то не с работно време от до (сигурно би се побъркал с нашия 8 часов работен ден )а от изгрев до залез ,че и повече.
Това се отнася и за стрелбата с лък.Ежедневните упражнения са го правили майстор и в боя - на полу-обязден кон - са му били необходими няколко секунди раномерен ход ,на какъвто и да е алюр да *хвърли* поводите,приготви лъка и стрелите и стреля,разчитайки пак на СВОИТЕ ЛИЧНИ качества на стрелец,не толкова на ездач
И са оцелявали най-подготвените .....които са и късметлии.

Редактирано от slavqnin на 22.06.05 11:54.