|
|
| Тема |
 Казармени истории |
|
| Автор |
CondAmn (заливче) |
|
| Публикувано | 18.02.05 13:28 |
|
|
|
Кратко резюме от участник в клуб "Туризъм" за времето, когато е била военната му служба - на гръцката граница, планина Славянка (погледнете картата на юг между Пирин и Родопи):
"Падне ли дъжд или сняг - кльона пищи, то се знае
Ходи търси спайката, ако нямаш работа...
Ама имаше и хубаво - на мен примерно ми зачислиха един кон, щото другите ги беше шубе, и 3 месеца го бяха хранили през прозореца !!! на бараката.
Та му ринех на коня л....., ама когато другите белеха картофи или масажираха парцала, командирът ме пращаше с бойна заповед да ходя да обяздвам коня, че да свикнел да носи службата, а не да сме го хранели само... !!
И си беше кеф - коня гази до коленете в сняг,старото отгоре шета из no man`s land-a. Хората пари дават за това.....
Раздуй още малко за твойта, плс.
Имаше ли наряди нагоре в планината, или само хоризонтални по кльона?
......
Няма такова нещо.
Първото, което видях, като ме качиха на тая наказателна застава (щото и тя си беше такава), беше едно седло, висящо на пирон от стената. И веднага разбрах каква романтика ме 4ака
Иначе коня си беше обязден, по-скоро "обяздването на страха" стана с помощта на циганина Джарди от Червен Бряг, щото и на него не му бяха чужди добичетата . Единият стискаше здраво юздата, а другия се меткаше отгоре. После Джарди се уволни и аз останах пълноправен собственик на коня .
Ама хайде да не цапаме темата с казармени истории, въпреки че териториите зад кльона за мен си остават едни от предпочитаните дестинации, по ясни причини... . И досега те са си безлюдни, супер запазени и дават мега кеф. Като се почне от Странджа, през изт. Родопи под Ивайловград; Славянка, та до Руй....
Хайде успешен ехплоринг"
| |
| |
| 
|
|
