|
КОБИЛА ЗА КРОС
Сигурно когато човек мине някаква възраст , спира да е наивен . Спира да вярва ив щъркели , и в бели лястовици . И аз не мисля , че някога бих отишла на състезания - дори и любителски , ако нямам собствен транспорт . Това - по повод на факта , че нашите отидоха в Албена . Не съм си мислила , че ако тръгнат , ще ме вземат , но пък мисля , че паркур 1 метър ни е повече от по силите ! Не защото скачахме последно 115 , а защото преди " Свети Георги " все едно скачахме чисто паркур метър . И защото сме скачали и 110 . Впрочем , и 120 да скочим , има ли значение , ако го скачаме ТУК ? В Русе няма да има състезания , а ние няма как да отидем другаде . Останалото е мълчание , както би казал милият ми датски принц Хамлет .
Само дето аз никога не съм била от тези , дето си мълчат , или няма да се хванат и да налеят вода в каца без дъно , дори и само да видят как водата излиза отдолу . От Финалите в Шумен съм си се наточила да скоча 120 см , независимо дали ще скачам някога дори и на Тодоров ден . За мой си кеф . Но сега беше ред на нещо друго , дето си го планувам отдавна .
На времето една приятелка ме упрекна в две неща - че много съм обичала като правя нещо , да имам публика - и че съм гледала все да съм първа . Ако някой ме познава добре , ще знае , че това са глупости . Реално всички щуротии , които съм правила , са били все като няма кой да ме гледа - точно защото обичам да правя шантави неща , и последното , което искам е да правя сеир на някого .Колкото по няма никой , толкова по - добре ! Ако направи нещо добре - победителите не ги съдят , а ако се пребиеш като куче , веднага ще се намери поне един , дето да каже , че това не е трябвало да го правиш точно така . Ей затова хораота не препоръчват да се прави секс на кръстопът - все ще има някой , дето да дава акъл отстрани !
А другото .... Никой не може постоянно да е първи , пък и освен това аз по принцип си се състезавнам със себе си - вдигам летвата пред собствените си възможности . Опитвам се да правя нещата по - добре от вчера - поне когато е възможно , по - добре от мен самата вчера , а не от някой друг .
И днес така . След вчерашния дъжд бях запланувала подвиг - това ще го разберат само тези , гледали филма " Този , същият Мюнхаузен " - той така , всяка сутрин в плана за деня имаше подвиг .
Обикновен слънчев ден , сравнително горещо , за късмет подухва . Отиваме на хиподрума към обяд , както се очаква , няма никой . Само жокеите от Беловец , ама в жегата те не тръгват да ни гледат .
Чистим Мери , седлаем я , помагам на Тишо да я измъкне покрай пуснатите в двора коне , без никой да пострада . Той тръгва към пистата , а аз към плаца - към първо препятствие от кроса , с рулетка в ръка . Отдавна имам мерак да го измеря , оказва се около метър . Два дънера , разположени стъпаловидно , не е чак много широко , но пък е мъртво препятствие , и това го прави по - опасно от другите , дори когато са по - високи . Там пада бариер , а тук обикновено ти . Ама искам да го скоча , в края на краищата , не съм по - лоша от ездачките от " Калоян - 92 " , пък и техните коне едва ли са чак толкова класни . Освен това едната от тях не завърши поради отбивания по трасето .
Още вчера Тишо ме надуши какво съм решила , и ми каза да скачам всичко друго , ама не и точно тези препятствия , макар да ме познава достатъчно добре . Като табелата " Тук не се пуши " - ми що ги слагат тия табели , като знаят , че аз съм пушач - както беше във вица .
И така , той направи един кръг тръс на пистата и един галоп , и дойде при мен на плаца . Скочи малкото дънерче от детския крос , и два пъти сандъчето . Вярно , на втория път Мери му кръшна и се измъкна , но така беше по - добре , защото той се беше навел , и ако тя беше скочила , можеше да го изсипе !
И аз направих два скока там , и се заоглеждах за нищо средно - хем да е по - голямо от сандъчето , хем пък да не е точно онова прпепятствие . Харесах си едно друго от кроса една звезда - пак някакви дънери . Смешното е , че Мери така и не вдигна галоп - отиде до тях на тръс и си ги скочи , все едно загряваме там най - редовно ! След тях ме амбицира един голям дънер - сравнително къс , но доста висок , и освен това - чепат . Ако конят ти не се вдигне добре и мине по корем , рискува да си остави козината там , може би с части кожа , а ако си удари краката .... Бе не е приятно ! То това му е номера на кроса - да минеш без да се осакатиш !
Тишо си избра удобна позиция , и му казах да снима - каквото и да стане . Трябваше да дойда малко под ъгъл на галоп , но това не ми беше проблем . До последно мислех , че Мери ще отбие , по тази и причина малко я дръпнах , ама тя явно го очакваше , и буквално ме извади . Пак този моминт , когато конят е с пъти по - добър от ездача . И когато иска да го направи , защото това , че може , въобще не значи , че ще има желание да го направи ! Все пак е много важно какво раздаваш на тренировки - захар и потупвания по шията , или нагайки !
Сега вече можехме да отидем на първо препятствие - и каквото сабя покаже ! Преди кроса помня , че Селен го мина това препятствие буквално по гамаши - е , какво пък , сигурно се случва и на най - добрите . Тишо пак заема позиция , аз вдигам галоп от завой , и се насочвам към дънерите . Този път цъкам , нещо , което никога не правя . Но Мери се движи на много добъър темп и без мен , притеснява ме дали няма да се почуди пред самото препятствие - в случая е опасно само това - защото ще й убие инерцията и после вече може да стане грозна гледка . Но Мери е скачала дънери , а и след онзи чепат кютук 50 метра по - надолу , това е просто песен ! Само дето за успокоение на Тишо това точно препятствие го скочих с каска - е , не с предпазна жилетка , като всички от кроса - ама пък Мери не е кована , няма и шипове - шанса да ме блъсне кола на улицата е много по - голям , отколкото тя да ме настъпи - а ако само падна .... То пък няма да ми е за сефте ! А и на фаталното ни падане на чешмата през март нито каска би ме спасила , нито жилетка . Впрочем , още не ми е съвсем добре ръката - иначе отдавна бих го направила точно този скок . Само дето никак не е добра идея да правиш рисковани скокове , когато не можеш да си вдигнеш ръката , за да запалиш лампата и се обличаш и събличаш с главата надолу по същата причина ....
И сега вече ни остава само един скок , ама това е СКОКЪТ ! Тишо никак не беше навит да го правя , но аз знаех , че точно сега и двете с Мери можем . Ако още беше мокро от вчера и се пързаляше , сигурно нямаше да си правим експерименти , но всичко просто ни беше идеално . Другото е въпрос на психика .
Тишо отново застава на позиция , ние вдигаме галоп . Мери е бодра , галопира с хъс , макар да не знае какво съм й подготвила . Правим си хубав завой - поне в случая не е бараж , и подходът е важен - и се оказваме челно срещу последно препятствие от кроса - един сандък 110 см , не толкова висок , колкото широк . Но е леко наклонен , конят ти да тръгне да скача , ще се изпързаля по него , а и е гладък и няма опасност като при чепатия дънер . До последно се питам дали Мери няма да си помисли , че както винаги ще скачаме малките дънерчета до него . Явно не - нищо , че никога не е скачала такова нещо - преценката й е вярна до милиметри просто , даже се чудя как може така добре да прецени откъде да се вдигне ! Отивам напред с нея и максимално й давам повод , приземяваме ... Успех ! Пълен успех ! Прегръщам я през шията докато галопира , потупвам я и я хваля , а тя мята глави и прави някакви много самодоволни физиономии .... Завиваме , и на галоп се връщаме при Тишо . Мери си напълва устата с бучки захар и се забожда да пасе . Обикновено не й давам , докато не я разседлая , защото най - много мразя пръски зелена пяна по светъл брич , трудно се пере това , ама в случая въобще няма значение ! Продължавам с потупванията , и потегляме по пистата - хем Мери да повърви малко ходом , хем Тишо да си прибере цигарите , коигто е загубил на завоя докато е галопирал .
Мери върви до него , от време на време си откъсва трева , и тримата сме много доволни . Намираме цигарите и продължаваме към пистата . Трябва да стигнем до чешмата , за да махнем гамашите и да измием кобилата . Казвам на Тишо да й маехне каишката под трензелата , той й маха направо целия презносник . Така спираме до нивата , Тишо къса едно огромно пухкаво глухарче , и го забожда на юздечката на Мери , снимаме го така , макар при всяко нейно мръдване да хвърчат пухчета ....
Стигаме чешмата , махаме гамашите , мием я . Отивам до стаята , за да си сваля ботушите и каската , вземам шампоана и пада едно яко миене на опашка .
Вземам само седлото с мен , и отивам за оглавника , за да не се налага Мери да прави два курса покрай свободните коне в двора - знаем си я , че е киселица , и няма смисъл да го правим . Нося оглавника , махаме и юздечката , докато пасе я чистим ...
Никога не съм си падала особено по кобили , но тази е нещо наистина специално . Прегръщам я през шията и си я целувам , може ми това ни е най - хубавия ден заедно , откакто я имаме .
Та като беше станало въпрос за коня , като член на семейството - за мен това е този кон , който не би продал за нищо на света . Другото не е истинско ! Никой не продава истинските членове на семейството си !
Прибираме Мери , даваме й да пие малко вода , натъпкваме я със захар , нацелуваме я и тръгваме .
Няма автобус и потегляме пеша , като по пътя се усмихваме самодовоблно един на друг и току си плясваме ръцете .
Дай боже , всекиму - както се казва .
Чуть помедленнее,кони...
|
ТАНДЕМЪТ , КОЙТО НЕ БЕШЕ В АЛБЕНА , ИЛИ ...
(коняр)
