|
Тема |
Re: Все мы немножко лошади... [re: Hoвa] |
|
Автор |
Oлra Пpaйд (коняр) |
|
Публикувано | 23.04.02 01:30 |
|
|
На Маяковски . Стихотворението по принцип не е за коне . Но този цитат ми хареса . Точно за този клуб е много подходящ ... Питай Мира за онази графика - Мира като кон ! Не е случайно ! И " Покорството на бялата кобила " не случайно съм го писала от първо лице единствено число !
Може би всеки от нас малко или много е искал да има от силата и бързината на конете ... И от тяхната красота и грация! В този смисъл . В интерес на истината , колкото повече общуват с човека , животните толкова повече му подражават - и заприличват на него ... А може би също си представят , че са хора ?
О ,цвиленето казва много ! Аз познавам обикновено конете , с които работя , и ако чуя цвилене ,без да виждам коня , мога да позная кой от " моите " е ! Те много интерестно се обаждат , когато са гладни и си видят кофата с дажба ... Или обичан човек ... Или жребецът , като види кобила ... Или когато кобшилата си вика кончето ... Когато са уплашени , пръхтях много шумно , все едно викат : " Ух , че ме стресна !"
А колкото до кучетата - пуделът ми казваше " мама " . Доста по - добре от плюшените мечета , които мучат нещо измислено . На няколко пъти го казваше съвсем като човек , който го познаваше , го е чувал , но за съжаление не можах да го запиша - винаги усещаше и почваше да се лигави !
" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "
|
| |
|
|
|