Ха - ха , това ми напомни за миналия Тодоров ден .. Нали ви писах , че стопанинът на кобилата , дето я тренирах , се разболя ... И тя нямаше да участвам . И аз отидох само да гледам . Събират се сутринта колегите - жокеи - да ходели да видят завоя - тя , поляната е към 800 метра , ама по средата има един кофти завой ... А през нощта беше валяло ... И щеше да се хлъзга ... И аз ги базикам - " И аз ще дойда , да видя къде ще е най - добре да застана да снимам ! "
" Какво ще снимаш ? " - пита ме сепнато единият .
" Ами , като падате ! " - отговарям аз и му смигам ... Сърцето му падна в гащите .
После се оказа , че ми намериха кон , и бягах - ама хич и не гледах завоя ! То каквото ти е писано ... Вярно , кал си имаше - аз само си свалих коженото яке - и се метнах на кобилата . Една небрежна , безрасъдна ... Мира , ей затова го е страх Кентавърчето !
Хм , имах кал по пуловера , ама това не е важно .
А като ходихме с Ездачката Рени да яздим тежковозите във фазановото стопанство , предните дни имаше буря , порой , и имаше нападали дървета през пътя . Аз тръгвам напред с Пролетарий , той се кокори и се връща . Казах й , че ако НАС НИЕ Е СТРАХ , конете го усещат - и НЯМА да минат . И тръгнахме напред , все едно , че нищо няма - и конете си минаха . Та ако онзи го е било страх , конят може и затова да е спрял . Животното като усеща , че има нещо нередно , няма да иска да рискува !