Здравейте,
Има известна вероятност аз да съм "онзи" инструктор, който държи на безопасността (освен ако не е колегата, който работи постоянно на базата). Аз съм само гост-инструктор, който понякога дава уроци - по професия съм юрист.
Въпросите, които дискусията постави са няколко и аз ги виждам по следния начин:
1. Ездата се е провела от напреднали ездачи по "жълт" маршрут - от втора степен на трудност, която е за напреднали ездачи.
2. В групата е била поканена и ездачка с 10 часа наездка - крайно недостатъчен стаж, за да се определи като "напреднала". Поканата е била отправена в знак на особено добро отношение и желание да се интегрира в групата на напредналите.
3. На ездата не е присъствал инструктор на начинаещите и всеки ездач е трябвало сам да се грижи за себе си. За илюстрация, преди няколко дни проведохме езда по червен (трета), а в един участък и черен (четвърта) степен на трудност маршрут, в която участваше ездач със същата наездка. Аз бях там и бях готов да окажа помощ във всеки момент. За наша изненада, момчето възприе всичко като "голямо приключение". Имаше и спешаване и преседлаване и корекция на стремената и въобще пълна програма, без всякакви инциденти.
4. Ездата е проведена в т.нар. "свободен стил". с минимум спазване на правилата - трима от участниците са от едно семейство.
5. Държа особено много конете да се почистват преди заседлаването, като тези действия по възможност се извършват от самия ездач. В планинската езда по-често може да се случи да се набие кон, но набитите коне се извеждат от езда. Вероятността да е имало набит кон до степен да не може да се язди и той да е заседлан е твърде малка.
6. Лично аз не допускам ездач до обучение ако не е с каска или ако не подпише декларация за отказ от екипировка и освобождаване на персонала от отговорност. Самият аз винаги яздя с каска при ездови стаж от 30 години. За съжаление останалите инструктори, бази и ездачи в България не спазват това основно правило. Стремежът да се правиш на мъж (или на Барби) у нас е прекалено силен.
7. Считам, че предпочитанията на начинаещите ездачи към определени коне са вредни в ездово отношение, защото пречат да се схване общата моторика на ездата в полза на едно индивидуално и на-често неправилно "напасване" към определено животно. Правилният подход е в учебните команди конете да се сменят често, а най-добре на всяко занятие.
8. Проблемът с амуницията е много сложен - качествената амуниция у нас е рядкост, а онази, която се продава на достъпни цени никак не издържа на интензивна употреба. Често се продава т.нар. ерзац-амуниция - от най-ниско качество, но докарана на външен вид. Интензивното използване на седлата в базата е довело до износването на много от тях. В момента опитваме да подновим амуницията чрез внос от чужбина (всяко от четирите ми лични седла е внесено индивидуално отвън). Ще въведем и амуничен ден, за изкърпване, смазване и прогонване на амуницията.
9. Правилното завързване при почивка, както и дежурството при конете също е проблем, с който българските ездачи не са свикнали да се съобразяват. Когато излизам с команди в полето винаги или оставям дежурен (ако няма желаещи оставам аз) или сядаме така, че да виждаме конете.
10. Грижата и взаимопомощта при напредналите ездачи съществуват, но са съобразени с по-тежките условия на езда и се придружават от по-грубички шеги, така че са малко нетолерантни към исканията за помощ в елементарните неща.
Извинявам се за това, че постът ми стана дълъг. Ще представя изводите си по-късно.
Бъдете живи и здрави.