Искам да ви разкажа тази случка, още топла-топла...
Оседлаване на конете
В базата цари необичайна суматоха. По принцип всеки кон си има определено седло, но някой решава, че кон Х се е набил и трябва да му се сложи друго, явно по-щадящо. Само като виждам седлото, решавам, че ще яздя друг кон - един от шевовете, които държат възглавницата (простете лаишката ми терминология ) беше почти напълно разпран, стремената бяха съвсем различни, едното - останало само на ръждива конструкция... Сметките ми се оказват без кръчмар. Мацката, която пристига с почти час закъснение, яздела само кон У и веднага ми става ясно, че аз ще трябва да яздя кон Х. Решавам, че хората в базата разбират повече от мен и не е нужно да предявявам излишни претенции.
Тръгваме.
Седлото ми е неудобно, но се опитвам да се нагодя. Тръс... Галоп... Усещам, че нещо под мен тотално се размества... Водачът зад мен крещи "Стой!". Спираме. Поглеждам... Подложки, потници, поводи - всичко в различен стадий на изхлузване и разпад. Преоседлаваме. Другият водач предлага да си сменим конете с мацката.
Продължаваме.
Някой решава, че вместо по пътеки, трябва да минем направо през гората с цел "усъвършенстване умението да управляваш коня". Късам си анцуга. Не че е кой знае какво, но го купих специално за езда. Добре, че не взех истинска скъпа екипировка, мисля си. Друго девойче от групата има по-голяма дупка на панталона от мен.
Пак спираме.
Седлото на коня Х (язден вече от мацката) отново се е изместило.
20: 45 Стъмва се.
Спираме в попътно заведение за по едно. Преди това всеки трябва да си върже коня "На който му се отвърже конят, се прибира пеш". Никога не съм връзвала кон. Боря се в тъмницата, развръзвам, отвръзвам. Късно е, конете са гладни и едвам успявам да изтръгна моя от петното трева, където се е заглавил, до подходящ клон. Накрая все пак някой идва да ми помогне. Мисля си, че може би урокът по връзване е по-добре да се проведе на светло... Сядаме в заведението. Всички поръчват по бира, само водачът - кана вино, салата, пържола... Става съвсем тъмно. Междувременно обсъждаме минали и бъдещи славни походи. Обясняват ми как по такива мероприятия лигли не взимали .
Тръгваме си.
В тъмницата всеки си търси коня. Един обаче липсва - конят Х (онзи със скъсаното седло). Мацката смело заявява, че ето, щом не си е вързала коня, ще си ходи пеша. Другият водач от групата обаче решава, че може да качи 6-7 годишната си дъщеря на един кон заедно с мацката. Мацката на седлото, щерката - отзад. Опитват се да тръгнат. Детето се изхлузва. Чуват се плахи предложения да се качи детето отпред на коня при него. И аз имам дете, но нищо не казвам. За щастие изгубеният кон се оказва зад съседен храст. Счупил клона, на който е бил завързан.
Поемаме обратно.
Нищо не се вижда, освен белия кон в групата. Самите коне като че ли не подкрепят идеята на водача за по-бърз ход.
22:30
Прибираме се, слава Богу, живи и здрави в базата.
|