|
Ох,абе кон кон...така е!Прав си.Ама кажи ми как да се отуча да не се привързвам към даден кон?Трудно е...дори е невъзможно,поне за някои хора.
Ето,аз като бях на 10/11години,дядо ме заведе в Новаково.И видях най-красивия кон,който бях срещала...червен жребец,дълга естествено чуплива грива,бели бутушки и бял чакал....непокорен...личи си,че е сприхав и вироглав,но пък как ме привлича това!Може би защото е отражение на моя характер,може би просто защото обичам коне с характер...не знам какво е.Остана ми така в съзнанието,беше несбъдната мечта.
И когато станах на 15...по някакво стечение на обстоятелствата се върнах в същата база.И кой ме очакваше там?ГенадиОтначало яздех учебните коне,Генади не го яздех.Никой не го яздеше.Бутнал еди си кой преди колко години,ръката на собственика си счупил...
И ето че след месец вече бях на гърба му!И не слязох 3години...до момента,в който се наложи да се преместя...Има ли смисъл да казвам,колко го обичах и все още го обичам,че дори собствения си Феномен(ако щете ме съдете)не обичам толкова.Абе може и тъпо да е,така да е.Или пък ако някой ме попита "Ами защо го обичаш толкова тоя кон?Ти нито на състезания ходиш с него,нито нищо.Даже не е твой"
Ами не е,няма и да бъде,и майната им на състезанията.Обичам го,много...и знаех,че не е хубаво толкова се привързвам към него-защото ето-дойде деня,в който трябва да си тръгна от тази база и тогава толкова ще навредя сама на себе си..
Знам,че е само кон.И съм абсолютно съгласна,че трябва да осъзнаваме това.Понякога обаче някой кон така се е загнездил в сърчицето ти,че остава там завинаги.
|
Re: Тема за най-лошия стопанин на света [re: AGLER]
