Не съм питала за имената на другите коне, харесаха ми Самурай, Звезделин и водачът, майката на кончето беше тъмна, почти черна на цвят.

Аз не се бях качвала на кон от ноември 2004-та.

Иначе не мога с думи да обясня усещането, когато твоето тяло следва движенията на тялото на коня, докато вървите или тичате заедно по пясъка, невероятно е...

В Лозенец също би трябвало да предлагат коне за езда, защото когато един ден бяхме може би на плажа с най-бистра и кристална вода (между Китен и Лозенец - къмпинг "Кун Къшла"), видяхме на хълмчето в посока Лозенец силуети на четири коня с ездачи - просто се разхождаха.

A word is enough to the wise.