При това положение трябва първо да се довери на ръката на ездача. Това е много важно, ако искаш някога да се оправи това. Мека ръка не значи поводите да висят, а значи да имаш непрекъснат контакт с устата, да имаш винаги една и съща тежест в ръката. И при млад кон (или при уплашен от ръката кон) ръката първите месеци следва движението на шията, не трябва да стои неподвижна, в никакъв случай да не дърпа. Така конят свиква да се доверява и постепенно да следва и той движението на ръката, да я търси. Разпространена грешка е да се хвърлят поводите след добро изпълнено упражнение - така конят изведнъж губи "опората" в устата, което не е полезно за доверието. Винаги трябва постепенно да се отпуска повода (като на първата снимка). И езда напред, напред, напред. Дори и кон, който вири и блъска с главата по някое време ще отиде надолу, защото така му е по удобно - и тогава веднага голяма награда! Може да се получи за няколко дена, може да трае и месеци. А наште специалисти какво? Първо им навият на конете вратовете, после се чудят защо не вървят напред. Поставът на коня не е цел на работата! Поставът е резултат от правилната работа!