И двете са СТАНДАРТНИ (!!!) проби, с които се проверява дали си работиш правилно коня.
1.На първата снимка се вижда така нареченото „повода-да-се-издъвче-от-ръката“ (признавам, че на български звучи малко странно; за четящите немски: „Zügel-aus-der-Hand-kauen-lassen“). Прави се на всички алюри (не само на ходом – ще пратя на Рени рисунки на галоп и тръс). Показва в каква степен е изработен такт, отпуснатост и опора на повода (доверие в ръката на ездача). Това е прекрасно упражнение за подобряване на опората на повода и за увеличаване на доверието спрямо ръката. Също така подобрява равновесието на младия кон.
Изпълнение – Ездачът постепенно удължава повода, дотолкова доколкото коня се протяга напред и надолу, натискайки трензелата. Евентуално трябва да се тика допълнително напред, за да не се загуби импулса. Коня трябва да се разтегне поне до височината на лакътя си. При това ръката на ездача отива в посока устата на коня.
Конят, който е язден правилно остава при това упражнение в равновесие, запазва алюра, такта и темпото. Ездачът тика допълнително напред.
Ако при отпускане на повода конят не разтегне шията напред и надолу или ако рязко дръпне повода, значи че мускулатурата на шията и гърба не са еластично отпуснати. Причината почти винаги е, че ездачът е работил прекалено много с ръката и недостатъчно с тикащите напред помощи. Опората на повода е била грешна, конят е бил насилствено поставен на повода.
Това упражнение е много ценно за заздравяване на мускулатурата – няколко пъти кратко, не се язди дълго така. Трябва да се внимава конят да не пренесе тежестта напред.
Упражнението се прекъсва чрез затваряне на ръката и постепенно скъсяване на поводите или чрез преминаване на ходом и отпускане до пуснат повод.

2.Втората проба служи за проверка дали конят се „носи“ сам, показва дали конят следва сигурно помощите „тежест” и „крака”.
Изпълнение – С двата юмрука ездачът „погалва“ гривата в рамките на две до три конски дължини и после ги връща обратно. Седежът на ездача трябва да остане непроменен – само ръцете отиват напред. Носът на коня отива малко напред, но не трябва да променя темпото, такта и събирането. Тогава е правилно обучен.
Една разновидност на това упражнение е да се прави това само с вътрешния повод, с което се проверява дали стои добре на външния повод. Вътрешната ръка отива напред и тупа успокоително по шията.

Хайде да видим кой кон го прави!