Те повечето са 3-4 "в едно" - и състезатели, и треньори, и съдии, и организатори, и ...... много добри! Но поради липса на други ще си ги отглеждаме.
Смея ли да коментирам, но и мен ме засърбява като гледам отлитащи петички, вкопчани ръчички, които като че ли всеки момент ще вържат поводите на фльонга, изхвръкнали дупета сякаш гърба на коня е трамплин за отскок /да се чудиш как се крепят на коня/, каменни измъчени личица - за каква хармония, лекота, желание и доверие можем да говорим. И все пак /сериозно/ иска ми се да не виждам само лошото, а да признаем и положителното, колкото и дребно да е то - защото с него градим. Уважавам усилията на състезателите да се подготвят /дори и професионалистите го правят/ - кой колкото може и знае и смелостта да излезеш на сцената.
За треньорите си мноооого права! Само дето преди да могат, трябва и да го знаят. Между другото има можещи ездачи, но не могат да обучават други. И обратното - не са кой знае колко известни, но умеят да обяснят, да преценят и да създадат добри състезатели. За жалост в днешно време твърде често става дума за пари, а това много променя акцента.......
Да направим генерално класиране по:
1. седеж
2. ефектен кон
3. правилност на позицията на коня
4. уловен момент
........... предложете и вие!