Аз се засегнах "на местожителство", но после ме напуши смях като си представих в кокошките в кокошарника и направих асоциация с нас. Мисля, че копаем на една нива и ако всеки уважава старанието и постиженията /колкото и мънички да му се струват/ на другия, ако всеки се стреми да оценява себе си възможно най-реално - а това значи да имаш познания, умения и възможности за преценка, но не по точки и розетки, а по точно определени изисквания към изпълнението: правилно и неправилно, точно и неточно, добро и недобро. Всеки се радва на поощрение и то не бива да се спестява когато има повод за него, но трябва да се пазим много от излишно самочувствие, защото в един следващ момент винаги разбираш истината и усещането е много неприятно.
"Деси", помоли Митко следващия път да ти да ти обясни точно защо смята, че си играла добре или много добре беше /не си спомням/. Струва ми се, че ще е по-полезно за теб да разбереш конкретни неща за себе си, да направиш съответните изводи и поставиш целите си. Като че ли критиките са по-полезни за човек - не мислите ли? Тонизират те /нахлува кръв по вените/, приповдигат емоциите, подсилват амбициите и ентусиазма, изострят сетивата ни и ни мотивират да се усъвършенстваме. "Деси", ти наистина имаш забележимо подобрение - аз имам лични впечатления и много се радвам за теб, но ако трансформираш задоволството си в усърдна работа върху себе си, за да станеш още по-добра и не се задоволяваш с едно "добре" ще можеш повече. Ангелина няма да бъде вечно до теб да ти дава Орландо или да подяздва Ван Гог, опитай се да се оцениш ти какво би могла сама, колкото и мъничко да е. Ние ще те подкрепим.
И на мен ми е интересна историята на Орландо, чувала съм само слухове.