Първа глава

НАЧАЛНО ОБУЧЕНИЕ ПО ЕЗДА

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ОБЗОР НА РАЗВИТИЕТО НА КОННИЯ СПОРТ

Още в древността човекът е установил, че конят е Животно, от което,като го опитоми, може да има голяма полза. През вековете конят става основна двигателна сила и бойно средство. Много преди новата ера възникват и състезания с цел да се усъвършенства най-ефективното му използване.
Успоредно с общественото развитие еволюират теорията и практиката в обучението на ездачите и обездката на конете. Нужите на икономиката и военното дело налагат създаването на различни породи коне. Още в Древна Гърция и Рим съществуват правила за обучението на ездача и подготовката на коне за езда и впрягове.
Начало на теорията за ездата, в съвременния смисъл на понятието, поставя Французинът Де Анибал с труда си "Основни начала на изкуството да се язди кон" /1400 г. от н.е,/. През същия период е създадена и първата кавалерийска школа от конт фиаски.
Към края на XIX в. се оформят няколко кавалерийски школи. Те запазват установените класически правила в ездовото изкуство и усъвършенстват теорията на ездата в различни нюанси. По-известни в световен мащаб са школите в Петербург /Русия/, Самюр /Франция/, Хановер /Германия/, Пинероло /Италия/, Виена /Австрия/, Будапеща /Унгария/ и други. Резултатите от тяхната работа са послужили за основа на съвременните схващания в теорията и практиката на ездата.
Нашият народ от древността е неразривно свързан с коня. Използването му за ну)кдите на икономиката и войската е било най-рационално. Видовете състезания са били много популярни. Най-големият празник на прабългарите се е провеждал през ранна пролет, Тогава се е правил преглед на готовността на племето. След покръстването името на празника се променя - Тодоровден , но значимостта му се запазва, а традицията е съхранена и до днес,
В по-ново време наши кавалерийски офицери следват в почти всички школи в Европа, Те внасят у нас ездовата култура на най-развитите от тях по това време.
Генерал Стойчев, като инструктор и началник на нашата кавалерийска школа, популяризира теорията и практиката на съвременната езда и създава поколение от добри спортисти. Неговата активна дейност се проявява и след 9.IX,1944 г. В резултат не закъсняват и доста прояви от европейски мащаб, а също и постижения на олимпийско ниво. На Олимпиадата през 1936 г, нашият отбор по всестранна езда само поради досадна грешка не спечелва сребърните медали, Г. Рашков се класира на пето място по всестранна езда на Олимпиадата през 1956 г., а отборът по обездка печели II място на Олимпиадата през 1980 г.
Поради редица обективни и субективни причини засега постиженията в конния спорт са доста колебливи. Но изявите от близкото минало ни дават основание да вярваме, че поставянето на задачи с олимпийска значимост са реални. Отстраняването на пречките за развитието на високото спортно майсторство е възможно - и това е основното задължение и призвание в бъдещата работа на възпитаниците на ВИФ "Г. Димитров",

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите