потърси с очи другарката си. Тя бе зареяла поглед някъде далеч...

Той се приближи с лека стъпка до нея и потърка муцуна в грациозната и шия. Тя изцвили тихичко и обърна очите си към него - големи, искрящи, пълни с обич...

Той пое погледа и и видя в него едно малко кентавърче, което тооолково приличаше на нея, неговата любима...и видя отразено в очите и същото това кентавърче, което обаче тооолкова приличаше на него самия...

Двамата, Белият Кентавър и другарката му, поеха надолу, към равнината...времето беше дошло...за тях двамата и...за Малкото Кентавърче...

Да го пускам ли този постинг, да не го лиии...Пууускам гоо!