Привет, пациент,
всъщност какво те притеснява, че конституционалните типове може да са 4000 и повече. Мисля, че това е по-скоро понятиен въпрос. Ханеман е работил с 50-60 лекарства, после са правени много доказвания. сегашния ни опит на хомеопати, показва, че всяко нещо, което предизвиква симптоми, може да бъде направено на хомеопатично лекарство. Така че са далеч над 4000.
Идеята за конституционално лекарство трябва да се разглежда по-скоро като лекарството за даден пациент което действа добре достатъчно дълго време и в различни ситуации - и хронични и остри. има ситуации, обаче, в които наистина се изисква друго лекарство. Ако си счупиш главата и имаш комоцио, и след се появи главоболие за дълго време, въпреки известното ти конституционално лекарство, ще се наложи да попиеш арника и натрум сулфурикум. и после пак - конституционалното, или обратното - ако конституционалното не помогне в острото, тогава ще се търси това, което отговаря на острата ситуация.
догматизмът не е полезен в нито една наука, и в нито една практика. той ни превръща в циклопи, а с две очи се вижда по-добре, отколкото с едно, нали. важното в хомеопатията е, наистина да се намери това лекарство, което покрива тоталността на симптомите на личността, а не тоталността на локалния(те) симптом(и). защото тогава то ще действа просто локално - и никаква разлика (освен мекотата, разбира се) с алопатичната медицина. а как ще го наречем - конституционално лекарство, симилимум или лекарството на Иван - ако резултатът е излекуване (забележи говоря за ИЗлекуване, а не за лекуване) тогава спорът става излишен.
надявам се този отговор да те задоволява.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите