Много ми е интересно от кои, точно, мои думи излиза, че за реални могат да се считат неуспехите, докато успехите са някак си по-нереални.
След като говорим, че един лекар е много добър за едни и неудачен за други, че и най-добрите хомеопати имат впечатляващи успехи, но и неуспехи и посочвам тези две успоредно вървящи алтернативи, като реалност поне в рамките на този точно разговор - как излиза, че за реалност посочвам всъщност само едната алтернатива?
Абсолютно си права за това, че "Нагласата на пациента е изключително важна за успеха на всяко лечение и дори не само за лечение..." и че "Ако сме стреснати и негативни и очакваме неуспех, по-вероятно е да нямаме късмет и нещата да не станат идеално." Но под стреснат или стрес далеч не се разбира само негативна емоция, а какъвто и да е афект на емоциите - независимо позитивен или негативен. И като така - ефектът е един и същи.
И понеже по отношение на "Кллео" аз считам, че не ставаше дума за ентусиазъм, а за преекспониран ентусиазъм (както съм и написал в бележката си) и в тази връзка попада в сферата на афект на чувствата - респективно в стрес - намерих за уместно да напомня за реалността, но не за онази която ти тълкуваш, а за онази, за която аз пиша.
При това положение, предполагам разбираш, че последното ти изречение се обезсмисля. Аз съм последният, който ще проповядва "...че трябва да живеем вечно в скептично очакване за провал." Но пак ще кажа: колкото е вредно това точно толкова е вредно да живееш в илюзия (само те моля да не го смесваш отново с ентусиазъм).
По време на събеседването (интервюто) и без това е изключително трудно пациента да даде реална картина за себе си (от гледна точка на възможността да преценява и тълкува, както себе си, така и обстоятелства и събития около себе си). Колко повече това ще се затрудни ако той (пациента) не се намира в равновесие, а е в някой от двата полюса (без значение положителен или отрицателен)? Че след това иде второто препятствие - лечителя пък да може да "разчете" вярно информацията, която му се представя и тогава иде третото - да има необходимия статут (еволюционен) за да я вмести в реално съответстващата картина на пациента, а не да я приравнява към нещо вече нему познато. Второто и третото не зависят от пациента, но той ако отиде неадекватен, всичко натам се проваля, освен ако лечителя не е междувременно и ясновидец - за което интервюто би било само формално.
Е те по тази причина ми се щеше човека да иде при Марио адекватен, за да има по-големи шансове. А ти зорлем ме слагаш на бесилката.:):):)

А пък какъв е проблемът да спориш с някой, за когото имаш хубаво мнение?
Една от големите заблуди е, че в спора се раждала истината. За да се стигне до истината предполага да се намери, да се търси. В своята същност, спорът
не е търсене. Той не произтича от желанието да откриеш нещо, да прибавиш ново знание към онова което вече имаш. Спорът е доказване, налагане, принуда. Стремеж другият да приеме твоето, а не да откриеш нещо ново в другия което да наместиш (ако е възможно) в цялостната "база данни", която се съдържа в теб.
В тази връзка спорът е безполезно и вредно нещо. А когато пък имаш добро мнение за някого съвсем става несъвместимо споренето с него - все едно да го насилваш, да влезеш в конфронтация - един път безполезно, втори път сочи за състояние на безсилие и т. н.

Е... такъв въпрос направихме от нищо - здраве му кажи!