Ето какво е написала една дама в друг форум. С нейно позволение копирам думите й тук:

При мен всичко започна декември 2002 година като първият пристъп на паника продължи няколко минути. Бях в самолет и изобщо не го взех на сериозно, реших, че се дължи на факта че имаше проблем с полета и дори, че съм се натровила с храна. На другия ден ми се случи отново и пак за толкова кратко. Също не обърнах внимание, защото дарявах кръв и реших, че е свързано с това. После започна да ми се случва все по-често и по-задълго и то в съвсем различни ситуации, в някои от които изобщо нямаше повед за безпокойство. Най-гадно и дълго беше една нощ, когато бях на гости на родителите ми. Пристъпа ме събуди и продължи чак до сутринта. Трудно ми е да обясня какво точно изпитвах тогава. Някак си, когато се чувствах нормално ми се струваше невъзможно да изпитвам такъв страх и паника и то безпричина. Имаше и едно усещане за студ, което пълзи из тялото и те навежда на мисли за смъртта, променяха ми се възприятията, виждах предметите нереални, звуците ми причиняваха направо болка и едно усещане, че съм в капан от което нямаше как да избягам. Бях убедена, че умирам или най-малкото полудявам. Единственото което малко ми облекчаваше състоянието беше ходенето и това да си фокусирам вниманието върху нещо и да опитвам да го задържа докато всичко свърши.
Направих си всякакви изследвания - скенер, урина, кръв и т.н. Накрая ми набучиха главата с електроди и установиха, че съм се родила с ниско ниво на серотонин в мозъка:) Трябва да призная, че тогава вярвах безрезервно на лекарите, техните диагнози и медикаменти. Не можех да допусна, че често самите лекари не са наясно какво правят. А и невролога, който ми постави диагнозата паническо разстройство ми описа толкова добре какво усещам, че нямаше как да не му повярвам. Изписаха ми антидепресанта SEROXAT. Дадох 70 лева за 30 хапчета и мислех, че това е решението на проблема ми. Малко ме смути факта, че трябва да пия това лекарство години, но не виждах друг начин. Както и да е пиех по половин хапче на ден и на 3-тия или 4-ти ден не помня точно кога преживях най-ужасното нещо в живота си. Усещанията ми тогава не могат да се сравнят и с най-силния пристъп, който съм имала, нищо не помагаше, не можех да си намеря място. Може би ме спаси това че бях близо до една приятелка и успях да се довлека до тях. Тя се изплаши ужасно обади се на Бърза помощ, но аз бях убедена, че просто няма смисъл, защото до няколко секунди съм мъртва. Бърза помощ така или иначе отказа да идва, след като разбра че са замесени антидепресанти. Обадих се на невролога, който ме успокои, че това усещане било нормално -страничен ефект от хапчетата!!! Да взема нещо успокоително - лексотан, реланиум каквото намеря. Пих 2 валериана и след час взе да ме отпуска. Следващите два дни ги изкарах в леглото на валериан. Пиех над 6 литра вода на ден. Не можех да проумея как едни такива малки хапченца от които бях пила толкова малко могат да доведът до подобно нещо. После се разрових из интернет и се оказа, че не е много ясно как точно действат антидепресантите на психиката и че общо взето на доста хора състоянието им се е влошило след тях. Всъщност няколко месеца след историята с антидепресантите срещнах една позната с депресия и психическо разстройство, която която пиеше антидепресанти и са и разказали същата история за серотонина. Аз я предупредих за това, което на мен ми се случи, но тя ми обясни, че се чувства много добре с нейното си лекарство. Последния път, когато я видях (преди няколко месеца) от психолог беше минала на психиатър и вече имаше и халюцинации в добавка (нещо й объркали дозите на лекарството).
Не знам, но моето мнение е, че най-лошото което може да направи човек в подобна ситуация е да пие антидепресанти.
Когато реших, че няма да пия повече SEROXAT отидох на хомеопат. Изобщо не вярвах че може да помогне. Заведе ме една колежка и ми изглеждаше пълна глупост. Дадоха ми едни капки - пих там няколко и трябваше 20 дни да изчакам без кафе, лекарства, мента и май-това беше и да се обадя на хомеопата. Не издържах 20 дни, защото пипнах грип, вдигнах много висока температура - към 40о и се изплаших, че ако не взема лекарство няма да мога да я сваля. И без това не вярвах на хомеопатията. Както и да е трябва да призная, че доста дълго време нямах проблеми, а после ми се случваше доста по-рядко. В такива случаи си повтарях, че от това не се умира, вземах валериан и продължавах нататък.
Сериозно започнах да се лекувам с хомеопатия ноември 2004. Промених си мнението за този вид лечение след като видях ефекта му върху майка ми, която имаше сериозен кожен проблем от неизвестно естество и беше стигнала до там, че нищо не можеше да прави с ръце.
Реших и аз да опитам отново. Този път системата беше различна - пиех по 4 гранулки на ден от някакво лекарство в продължение на 20 дни, после имаше около 20 -30 дни почивка и следваше контролен преглед и назначаване на друго лекарство. Вече съм съвсем в края на лечението си и като се обърна назад мога да твърдя, че през цялото време не съм имала нито един пристъп на паника. Изпитвала съм безпокойство или напрежение, но никога онази завладяваща паника, от която нямаше къде да избягам. Появяваха ми се проблеми от друго естество но и те си отшумяха.
Не мисля, обаче, че човек би могъл да се самолекува независимо кой начин ще избере без да има нужните познания и опит. Много по-сигурно и лесно е да потърси помощ от специалист!
Надявам се да не съм отегчила никого с дългия си разказ!