|
|
| Тема |
 За двата вида хомеопатия |
|
| Автор |
Гъrъл (майсторът) |
|
| Публикувано | 08.10.05 22:27 |
|
|
|
Дълго време не разбирах принципната разлика между двата вида хомеопатия:
- класическата, която търси да предпише само едно лекарство, покриващо максимален брой (желателно всички) симптоми на болния;
- фармацевтическата (някои тук я наричат "боаронска"), която допуска използването на няколко лекарства, всяко от което покрива част от симптомите на болния. Естествено, "върхът" на тази хомеопатия е пълното покриване на всички симптоми на болния чрез коктейл от лекарства.
С други думи, класиците-хомеопати третират "всички болести" на даден болен като едно заболяване, а "боаронците" допускат състоянието на болния да се третира като множество несвързани болести.
Смятах, че стриктното придържане към класическата хомеопатия е повече снобизъм или поза. Защо пък да не дублираме и мултиплицираме лекарствата? Ако едно от тях подейства на болките в краката - да решим този проблем, пък за периодичните хемороиди ще мислим, "когато му дойде времето"! Накрая ще решим проблема с пърхута... Защо да не правим така?
Сега мисля, че знам отговора и искам да го споделя с онези, които си задават подобни въпроси или, които посещават доктори, дето предписват по 2-3, че и повече лекарства:
АКО ЛЕКАРСТВОТО ПОКРИВА ВСИЧКИ СИМПТОМИ, ТО ВОДИ ДО ТРАЙНОИЗЛЕКУВАНЕ, А АКО НЕ ПОКРИВА ВСИЧКИ СИМПТОМИ, ТО САМО ПОМАГА, В НАЙ-ДОБРИЯ СЛУЧАЙ, ВРЕМЕННО ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЯТ ТЕЗИ СИМПТОМИ, КОИТО ПОКРИВА (утешителна награда...)
| |
| |
| 
|
|
