идеята ми е, че от недоверие към лекаря хората си провалят лечението, а не да не се интересуват от това, какво им се случва
мисля, че всички сме на едно мнение, може би не се изразих правилно
четох скоро в списание "Класическа хомеопатия" една статия /всъщност си го купих точно заради нея/ "Какво да не правим" от Маргарет Тайлър, написана през 1912 г. Там откривам неща, с които аз съм бъркала, с които мои приятели продължават да грешат САМО и САМО, защото не се доверяват на лекаря си.
понеже ме бяхте "зачесали" и за алопатите - там положението е същото - има лекари, на които бих се доверила и такива, на който не; при тях проблемът е, че са се учили да лекуват по друг начин: ангина=антибиотик; само, че добрият лекар ти прави антибиограма и те дава съвети за закаляване и профилактика, а лошият те пита какво пихте последно, за да не го пиете пак и това е! ако хомеопатията не съществуваше, на кого бихте се доверили /съвсем хипотетично?/ и кой би имал по-добри резултати от двамата? по същия начин стой въпросът с хомеопата, но там има литература и може да решиш да се самолекуваш, докато антибиограма у дома... не става; грешки и глупости от типа на "Ми тя ми предписа Туберкулин, детето няма туберкулоза и не го дадох, дали наистина не е болно от туберкулоза?" и "Как да дам беладона, като тя е отровна?" са точно от недоверчиви и глупави пациенти! после - "ми то, само си дадох, парите, детето по-зле..."
както и да е, отплеснах се, защото много яд по темата ми се е събрала, детето ми е на 5 г. и от "майки-лечителки" и "майки-невернички" около мен ми е дошло до гуша!
Лек ден!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите