Повечето неща които човек е открил, ги открива първо от опит, като ги изпитва или доказва и след време намира средства да си ги обясни как стават и да опише законите по които действат, за да ги превърне в наука. Мен също това изобщо не ме притеснява, защото изпитвам по себе си, че хомеопатията действа и то чудотворно за моите схващания.

Обяснинеито на Искрица надежда е твърде сложно за мен. На мен Витулкас по-ми харесва. Той казва, че симптомите които изпитваме, когато боледуваме /например гърлобол/, всъщност са естествения начин на организма да се самолекува, а не са болестта. Понякога собствените ни сили не ни стигат и за това ни е необходимо да си предизвикаме още такива симптоми. За това лекуваме подобното с подобно. Казано иначе това ще рече, че организма сам определя как да се лекува, а хомеопата му подсилва лечението.

Ханеман е започнал да разрежда веществата, защото повечето от тях са отрови. Ако ги пием неразредени, ще се гътнем. Не съм сигурен, но предполагам, че те и неразредени ще действат. Интересно ми е какво мислят по този въпрос специалистите?