Как да не събера смелост, като щяха да ми затрият детето? Изобщо не пресилвам - когато се отказахме от "помощта" на лекарите, едва събираше силици да ходи. Щом трябваше да му опазя живота и не виждах друг изход, нямаше и какво да се колебая.
Имахме късмет, че се разтърсихме и точно тогава намерихме книгата на Харви Дайъмънд. Всичко в нея ми се стори достатъчно смислено и естествено, за да си поблъскам главата съвсем кратко и да се отърва от заблудите. И пак тогава ни посъветваха да отидем при д-р Атанас Гълъбов. След като той стабилизира състоянието на сина ми, реших сам да поема отговорността за здравето му, макар да не съм всезнайко. Просто защото и д-р Гълъбов нищо не ни каза за храненето на детето и сви рамене, когато го попитах. Човек не може да се крепи вечно и на хомеопатия, ако все гледа с нещо да си съсипе здравето. (Казвам го от личен опит - вече 22 години пуша.)
А иначе по-старото поколение и досега ни гледа накриво, че зарязахме любимата им "медицина", но отдавна си мълчи, защото няма как да оспори резултатите.