Абсолютно съм съгласен с това, което пишеш.. обаче в случая беше интересно, че аз знаех каква е картината на Нат-м, обаче там ПАНИКА липсва като ключов симптом, не помня даже да е споменато.. та ми беше много чудно, когато характерът на влошаването се оказа именно такъв.

Мен не ме притеснява дали лекарството е правилно или не.. мисля, че ако като цяло постепенно се подобрявам значи нещата са ок, нали? Нищо, че ства по-бавно отколкото ми се иска да става, какво са 5 месеца за лекуване на нещо, което е трупано в продължение на повече от 10 години?

Между другото, сетих се, че и по-рано сме си говорили за сънищата и че стях не бива да се спекулира и интерпретацията им винаги трябва да се прави внимателно, без излишно залитане към прибързани заключения.. хайде като си "член" и на клуб психоанализа да ми кажеш дали следния сън ми "върши работа" като индикация за назначаване на Нат-м или подобно лекарство: значи преди да отида в София преди седмица и нещо на поредното интервю сънувах момичето в което се влюбих за първи път, тогава бях на 13-14, значи са минали 13 години.. първата несподелена, нещастна любов. Абсолютно нищо кой знае какво като преживяване, не съм единствен, но някой "долу" явно не смята така:) На всичкото отгоре тя не е единствената несподелена любов (правя разлика все пак между това да си просто влюбен и това да обичаш, второто е рядкост сред хората на моята възраст). Бля=бля и т.н... та кажи ми това трябва ли да си го отбележа или мога да махна с ръка и да кажа, а, сън някакъв си:) (В същия сън сънувах и майка си, че скача с бънжи от терасата:))) - сънища всякакви:) )

::: dot Space ::: Transform Visibility :::