От психотерапия до психотерапия има разлика (както между класическа хомеопатия и боаронска).
Убедена съм, че хомеопатът трябва да има доста знания по психология, защото:
1. Често се бърка лекарството поради подбиране на рубрики, които отразяват не конституционални симптоми, а придобити (например страх от змии, придобит след случка със змия, не трябва да се взема предвид);
2. В много от случаите пациентът има проблем поради придобити поведенчески модели и тук лекарството не може да помогне - необходимо е човекът да ги осъзнае. Иначе ще повтаря този модел и все ще има нужда от патерица.
3. За да преодолее човек една травма, най-много помага осъзнаването на поуките и ползите от тази травма. Защото всяко събитие има и положителни и отрицателни страни. Но човек обикновено мисли само за отрицателните. Ако успее да види обективно и положителните, това превръща травмата в случка. И човек може да продължи нататък.
Споделям тези неща, защото аз лично пробвах различни видове психотерапия, едновременно с хомеопатичното ми лечение, и знам, че в някои случаи лекарството само не може да свърши цялата работа.
Аз лично съм доволна от курса по психотерапевтични техники, който се проведе в Хомеопатичното общество. Според мен хомеопатите трябва да се образоват задължително поне в едно - как да проведат кризисна интервенция при психотравмено събитие. Това е нещо като първа помощ за психиката.