Задължително трябва много внимателно да поговориш с детето,като предварително полека го подготвиш.Трябва да се обясняват нещата /е съобразено с възрастта/,смъртта е част от живота,но без да го лъжеш примерно"че свекърът ти е заминал някъде".Повечето деца между пет и седем години не осъзнават,окончателният характер на смъртта,те се учат как да скърбят от възрастните,които се грижатза тях.Ако те види да плачеш,просто му кажи ,какво чувстваш,така ще го научиш ,че не е срамно да се изразяват емоциите.Не се дръжте и "все едно нищо не е станало" ,за да го предпазите .В един по- късен етап шокът ще бъде по-голям.Нормално е детето да се притесни и за теб и за семейството,а и за себе си като ви попита дали и то ще умре или дали и ти ще умреш.Според мен най-добрият подход е да го увериш,че и двамата ще живеете още дълго време.Аз на моите декаца съм казала ,че накрая всички се събират там рано или късно ,че не са случайно тук.Зависи от ценностната система и вероизповедание.Не бива да се отхвърля вярата.Емоционалното възстановяване може да продължи доста време ,най-добре се справят децата с грижовно семейство.За да има детето ти проблем "с гащите",значи е усетило ,че нещо се случва...Децата са много интуитивни!!!Алоето щом не е подействало на 9СН едвали е точното лекарство....Успех и не се притеснявай -трябва да бъдеш спокойна при разговора.