Много ми е мъчно за хора като вас, а също и това, че се оформя отрицателно мнение за Хомеопатията.
Причините, за това че не се получват нещата, са комплексни. Но най-важното - няма я връзката лекар - хомеопат. Поводите за това са много - от некадърност на лекуващия - до невежеството на пациентите и тяхната невъзможност да опишат състоянието си. Нямам предвид конкретно вашия случай, говоря принципно, защото описанието на симтомите е доста по-специфично, отколкото в традиционната медицина. В Хомеопатията не съществува "поставянето на диагноза" - важни са усещанията, локализацията и типа на болките, консистенцията и цвета на секретите, умствените симптоми, усещанията, етиологията... Като цяло - що за птица е въпросния пациент. Всяко лекарство си има картина, и тя се изразява по един и същи начин - както на умствено, така на емоционално и физическо ниво. Всички те трябва да говорят за ЕДНО ЕДИНСТВЕНО лекарство." Диагноза" е алопатино понятие, което включва симптоми на болестта, но не и на отделния човек, което абсолютно противоречи на всички закони в Хомеопатията.

Точно по тази причина някои от хомеопатите включват в лечението си и средства от традиционната медицина - за да не разочароват пациента, да облекчат състоението му и да не го откажат от Хомеопатията... Не винаги лекарството/състоението/ се изяснява "от раз", понякога е необходимо малко повече време. А другото, което също е възможно - имате ли идея как се проявява сериозна лечебна криза? Лошото е, че хората смятат всяко едно влошаване за крачка назад, което изобщо не би трябвало да се тълкува по този начин. Хомеопатията търси трайно излекуване, а не временното облекчение, създавано от алопатичните лекарства и създаващо впечатление, че проблемът се е решил окончателно. И което особено много влияе върху обективната преценка. От този пост лъха точно на такова отношение :Предписаха му 4-5 лекарства ( включително и антибиотик) и детето се оправи за 1 седмица., ...след втория прием на предписания от нея антибиотик детето започна да се оправя и върви към пълно излекуване.

Единственото, което ми идва на акъла в този случай, е да ви препоръчам да се запознаете отблизо с Хомеопатичните закони и принципи, както и подробностите, които са важни при вземане на интервю. Начинът на описание на съответното състояние е толкова важен, че от него зависи съставянето на картината в главата на съответния хомеопат. Статистиката на боаронските възпитаници няма как да бъде вярна!

Личната ми отметка, дано не звуча грубо - е, че не бива да търсим вината в другите. Това, което не харесваме у тях, е нашата болест...