Tака, едно уточнение само - сензитивен не е ли едно и също с чувствителен? Или ти влагаш малко по-друг нюанс в смисъла и се получва нещо като емоционален. Според мен не би следвало да е едно и също, защото може да си емоционално стабилен и пак да си чувствителен, както е при силиката. Тук не става въпрос за сантиментален и романтичен ( фасфор, пулсатила).
Караш ме да те анализирам, без да те познавам... Или пък е някакъв вид душевен ексихибиционизъм?! Или просто смяташ че никой не те разбира достатъчно, а имаш нужда да бъдеш разбран и утешен..? Не допускаш никого близо до себе си, поради някаква причина, а имаш крещяша нужда. И това тук е опит да компенсираш? Не се опитвам да гадая, само намеквам колко много не се познаваш. И (за сметка на това) си склонен да теоретизираш.
Което забелязвам е, че правиш опити сам да анализираш себе си и се въртиш в затворен кръг. Няма как да излезеш отвън и да се погледнеш, не можеш да отвориш сетивата си и разчиташ на ума да ти свърши тая работа. И най-важното, тълкуваш неща, които още не си осъзнал.
Така не става, повярвай ми, и аз изпадам в същото положение понякога. И не е въпроса да анализираш, а да възпремаш някого/себе си в неговата/своята съвкупност, като наблюдаваш всичките му/си начини за изказност и като търсиш съответствията им на другите нива.
И уж не мислиш на парче, а не знам защо оставам с впечетлението, че точно това правиш. Хващаш се за някакава модалност и търсиш колко ти е присъща, или от къде може да се е появила (опит да теоретизираш). И сам се сугестираш.
Остави я, не мисли за нея! Какво толкова те притеснява? Тя не е болестта, не е самата делюзия. Вярно е, че модалностите говорят за спецификата на човека, респ. лекарствата, но те не ги правят. Така постъпваш и със сънищата си. Не е важно да анализираш и да тъкуваш, а да осъзнаеш какво е усещането от тях. Гони те тигър, ми добре. Какво произлиза от този факт - страх..., какъв страх... от какво? Ужас? Усещането, че няма да се справиш със ситуацията и че си в безисходица, или че трябва да бягаш бързо, за да се спасиш? Че е надвиснала някаква опасност и само от теб зависи оцеляването ти? Или живееш в свят, който е жесток? Че ще те изяде каквото и да направиш... И за кръвта в урината е същото - използвай усещанията за да си отвориш съзнанието, изпразни ума си и се отпусни. Не мисли, а усещай - със всичките си сетива...
Някои народи използват медитация за тази цел, при други молитвата играе същата роля...
Защо очакваш, че аз ще съм в състояние да отговоря на въпроса ти дали е доказване, или е твоето лекарство? Ами аз съм никой... Или имаш нужда от помощ... крещяща... като да си гладен и да чукаш на всяка врата с въпроса "имате ли малко хляб за умиращия"?
Нямаш ли усещането че преекспонираш?
|