Това, което ме потиска при "търсенето на сензации", е, че при тях задължително се отрича постигнатото преди. Спомням си, че се заядох преди време с Ahnes... заради тезата на някакъв французин-египтолог, написла нещо си. Заяждането беше по-скоро принципно, защото мен от известно време египтологията не ме интересува (веднага ще си призная защо: навремето и аз се омайвах по египетската цивилизация, а и още изпадам в естетически захлас по шарените скулптури и специфичните фрески; но си дадох сметка, че човек е необходимо да има ОГРОМНИ познания, за да може да свърши нещо смислено в областта на египтологията или асирологията). Прави ми впечатление, че точно този момент: НАТРУПВАНЕТО на знания се изпуска от мнозина тук. Те се радват, когато някой пусне СЕНЗАЦИОННА теза именно защото е сензационна и обръща всичко с главата надолу. Но никой сякаш не се сеща да провери аргументите на "традиционалистите" и да се увери дали сензационната теза не е заобиколила твърде много аргументи против. Например тезата за Атлантида в Черно море... "Гениалното" хрумване се основава на едно предположение: че Босфорът не бил провлак, а не проток, и че някои цитати от акадско-вавилонската книжнина могат да бъдат изтълкувани като косвени свидетелства за катаклизъм... Да, но Черно море е ДОСТА ДЪЛБОКО... Ако ставаше въпрос за плитко море, може да се предположи, че наистина е възможно заселване на определена територия под морското равнище, която да бъде залята от придошлата вода. Черно море обаче няма обширен шелф, затова няма и острови. Общо взето морето доста силно напомня на кладенец и не е ясно как би могла подобна огромна дупка (достигаща до повече от два километра) да представлява огнище на цивилизация. Една теза трябва да бъде защитена от всякакви посоки: да се обясни как би могло да бъде възможно една дупка да бъде заселена и т.н. Разбира се, НЕ ТУК е проблемът. Всяко хрумване си има стойност. Това, което мен особено ме предизвиква, е навикът на "сензационалистите" в много области старателно да оплюят всички изследователи преди себе си и да ги изкарат лаици, глупаци, плагиати, чужди агенти и т.н. Конкретно "прабългарската" тема е доста обилна с такива примери. Хората с "хрумвания" са склонни с лека ръка да подминат десетилетния труд на десетки и стотици лингвисти, историци, изкуствоведи, археолози и т.н., само защото са прекарали живота си над "градивото', т.е. скучната част на събирането и щателно претегляне на изворовата и езиковата база, вместо да прехвърлят главозамайващи схеми, способни от раз всичко да обяснят.
|