|
Здравейте всички.
Започвам да публикувам увода към книгата "В търсене на Атлантида" с надзаглавие "Когато небето падна". Автор на увода е Колин Уилсън, а автори на книгата Ранд и Роуз Флем-Ат. Книгата излиза преди 4 години, в самия край на 1997. В България не знам дали е издавана. В няколко последователно постинга ще се постарая да ви представя целия увод. Преводът съм го правил "в движение" и е онази част от него публикувана в в две поредни статии на вестник "Malay Mail" - Малайзия. (Това в случай, че на някой му се стори непрофесионален.) Повече за книгата авторите и цитирания в нея професор Хепгууд, както и много отзиви (от "осанна" до "разпни го") можете да намерите на www.amazon.com (търсете или "In search of Atlantis" или "Rand and Rose Flem-Ath")
Ще помоля тези които искат да вземат отношение по казаното в материала да го направят след като пусна и последната част.
Благодаря.
Приятно четене!
*******************
В търсене на Атлантида.
Това е може би най-продължителната мистерия на нашата земя. От времето на древна Гърция до днес човекът се опитва да разнищи легендата за загубения континент Атлантида, за който се твърди, че потънал в морето около 10 000 години преди новата ера. Една нова книга дава извънредно и с непреодолима правдоподобност обяснение за неговото съществуване. Според нея Атлантида е била само един компонент от голяма развита цивилизация разпростирала се върху земята преди 100 000 години…
***
В една непрогледна дъждовна декемврийска нощ пенсионораният профестор на име Чарлз Хепгууд, се изпречи на пътя на една кола и бе убит на място. С него умря отговорът на една от най-големите мистерии на 20 век.
***
Една седмица преди инцидента Хепгууд написа на един млад канадски библиотекар: "В следствие на едно скорошно, вълнуващо откритие аз вярвам че разполагам с убедително доказателство за пълния цикъл на цивилизацията с напреднали нива на науката, който може да бъде проследен назад до 100 000 години."
Вече повече от десет години аз също се вълнувам от въпроса за възрастта на цивилизацията. В Тула, Мексико гледах едно издялано върху камък изображение датирано на 1500 години на човек носещ нещо като скафандър и очевидно използващ газова горелка с която разтапя скала.
В Тиахуанако, в Андите гледах каменни блокове тежащи по сто тона датирани на 11 000 години, държани заедно от метални скоби, които трябва да са били изливани на място от портативна ковачница. Такава технология ме убеди, че цивилизацията е с хиляди години по-стара отколкото смятат историците.
Убеден съм също, че философът Платон е казал истината когато е описвал континент на име Атлантида изчезнал под вълните около 10 000 години преди новата ера.
Но сто хиляди години? Самата идея звучи нелепо, против здравия разум.
Трябва да призная, че първата ми мисъл беше, че Хепгууд страда от старческа деменция - казано иначе, че е изкукуригал. Но писмата от последните му години не дават и най-малък повод за подобно предположение; те показват че умът му е бил блестящ и остър както винаги.
За съжаление тези писма не подсказват какво го е довело до това на пръв поглед абсурдно заключение. Опитах да се свържа с неговите приятели, роднини и бивши академични колеги, но те не можаха да предложат ключ към този въпрос. Едва след повече от две годишно изследване стигнах до товам, което е вярвам решението на мистерията.
Започнах с разкритието, че Хепгууд е имал интригуваща тайна, която не е смеел да сподели с академичните си колеги от страх да не му се присмеят.
Неговите лични архиви, съхранени в Йейлския Университет, разкриват, че той не само е вярвал в съществуването на Платоновата Атлантида, но е и мислел, че знае точно къде е била.
През 1963, той успява да си издейства среща с президента Кенеди, на която е възнамерявал да го убеди в нуждата от организиране на експедиция за откриването на Атлантида. Но няколко дни преди определената среща, Кенеди е убит. Хепгууд е бил толкова обезкуражен, че зарязва плановете си за експедиция.
Историята на неговия интерес към Атлантида започва през 1949, когато един Йейлски студент на име Хенри Уорингтън го попитал за загубената Атлантида. Хепгууд му казал да направи изследване и да му докладва.
Този доклад убеждава Хепгууд, че доказателствата за Атлантида са в затрупващи количества. Неговите изследвания го водят до едно забележително доказателство, което подсилва неговата убеденост.
Скали съдържащи желязна руда притежават нещо като вътрешен компас. Когато една разтопена скала изстине, молекулите на желязото в нея се ориентират по посока на северния полюс. И дори ако скалите се местят със земната маса и тяхното положение спрямо северния полюс се промени, "компасът" в тях показва ървоначалната им позиция.
Това което Хепгууд открива, изследвайки геологията на подобни скали е, че около 10 000 години преди Христа, земна маса са се преместила на около 3000 мили в южна посока. Преди разместването на земната повърхност, областта която наричаме Хъдзънов залив в Канада фактически е била при северния полюс. Това което се е случило, заключава Хепгууд е, че някакъв катаклизъм - вероятно сблъсък с гигантски метеор - е причинило плъзването на земната кора на около 3000 мили на юг (сиреч северният полюс се е преместил на север).
Датата на тази катастрофа, разбира се е датата на разрушаването на Платоновата Атлантида.
Но може ли земната кора да се плъзга просто така? Да, много лесно. Тя е само около 40 мили дебела и плува върху море от разтопена лава.
Представете си земята като един портокал с хлабава кора. Сблъсъкът с метеор, сблъсък , като този унищожил преди 60 милиона години динозаврите, би могъл да накара земната кора да се плъзне и да предизвика гигантски приливни вълни.
Фактически има геоложки доказателства, че това се е случвало 3 пъти в последните 100 000 години.
Следващото голямо откритие на Хепгууд идва през 1956, когато той вижда препис от едно радиопредаване от Джорджтаунския университет, във Вашингтон. Експерти дискутирали карта датираща от 1513, и намерена в двореца Топкапи в Истанбул. Картата е направена от турския пират Пири Рейс и показва африканския и южноамериканския бряг. Изумителна е точността с която е показан американския бряг, който през 1513 не е бил изследван все още изцяло.
Още по изумителен обаче е фактът, че картата показва част от брега на Антарктида в дните преди да бъде покрита с лед.. Има заливи, които сега са скрити под дебел две мили леден пласт и които ние можем да открием само с радар.
Но Антарктида е покрита с лед от около 5 хиляди години преди новата ера. Това означава, че картата трябва да се основава на източници от това време. Но в онези дни не е имало писменост, камо ли картографиране.
***
Продължава
|
В търсене на Атлантида (1)
