Книгата е на ниво сериозно историческо изследване. Преровени са изворите, изнамерени са нови (нови, в сравнение с времето на Златарски и Мутафчиев), особено археологически.

Налагат се някои нови твърдения:
а/ че Комитопулите "освобождават" Западна България още през 971 г.

Това е най-сериозната теза на Пириватрич: според него, въпреки че не е имало повсеместна окупация, цяла България пада под виз. власт, а Самуил и братята му са отцепници от самата Византия. Т.е. отрича прекия континуитет между Симеонова и Самуилова България, макар да си запазва една вратичка: така било от ВИЗАНТИЙСКА гледна точка, а на от българска.

а*/ именно този "византийски" поглед обяснявал зверщината на Василий II спрямо българските войници. Те са ослепени, защото са държавни изменници, а ослепяването е практикуваното наказание в случая.

2/ Самуиловата държава не е била силно централизирана и общо взето територията й се свежда до ограничен периметър: Македония и Софийско. Вярно е, че СИ България бива завладяна, но чак след 986 г., и то само за дванайсет-четиринайсет години.

3/ Рашка не е била анексирана от Самуил.

4/ Походът на Самуил из Далмация не е бил завоевателен, а по-скоро наказателен.

5/ преповтаря се (БЕЗ АРГУМЕНТИ!) старата теза, че по това време славяни и българи са все още различни етноси и поданиците на Самуил все пак били повечето славяни. Тук е мястото да наблегна, че дивотиите на славянофоба Пламен Цветков искат да докажат същото. Т.е., че между българите и македонските славяни винаги е имало разлика. Похвален патриотизъм, другарю Цветков, достоен за един познавач на сталинизма като вас.

5*/ Горното се допълва, мимоходом, с твърдението, че видите ли, през 14 век славяните в Македония лесно се били сърбизирали именно защото не се били утвърдили съвсем като българи. Ще ми се да вярвам, че това изпаднало от небитието изречение в заключението на книгата, е било наложено от някой мастит белградски учен, та да мине книгата по-лесно през академичната комисия.

И така нататък. Все пак теза а/ си има своите много съществени аргументи, затова книгата си струва да бъде прочетена, а изводите на автора не би следвало да бъдат отхвърлени с лека ръка.