Говорейки за българската слабост към историята... Слабост е, но не съвсем. Защото върви по великите изявления и топлия въздух, а не по историческите подробности, които са документирани... Примерно развитието на английската национална инфра-структура, започващо с пътища и мостове (и с рязане на глави на феодалите, които не са ги поддържали!), после с превозните канали, после със железниците... Строежите по превозни канали започват в 1758, по идеята на Княз Бриджуотър Трети, който трябвало да свърже неговите въглищни мини с неговите памуко-преработващи фабрики (ползващи въглища за парните машини)... Тези исторически подробности, документирани и дали насъщни осезаеми резултати, бият цели томове велики речи за пре-велики старини. А картината на Шардин "Момиче с Перо" (перото е за федербал), от... 1737? С хилка за федербал и всичко. И си мисля за моя предтец, който в село Мечка се е гордеел, че е толкова заможен, та е можел да подсигури на синовете си... по цяла една свещ на месец, да четат. Това в 1824, или почти сто години след като други хора по Европата са играели на федербал. Примерно. Та наклонности към историята ли? Май великите речи за пре-велики старини са най-утешаващите, или поне са най-безопасно далече от неприятните подробности. А да сте живи и здрави! Аз рекох да драсна този коментар на път към лягане.