Статията е пълна трагедия. Писана е или от самоук журналист или от полу-историк модернист, който търси сензацията. Не е подписана.
,,Нещо повече, самият велик господар Тервел май също не е разбрал, че се е "издигнал" толкова високо. Или пък му е било все едно. Скоро след драматичните цариградски събития от 705 г., може би дори още през същата година, Тервел заповядва да се разкажат те във вид на надпис върху скала."
Защо Тервел е нарекъл себе си ,,архонт", а не ,,кесар" можем само да предполагаме. Ето едно струва ми се достоверно предположение, което автора на статията мн. добре знае. Титлата кесар е дадена в Константинопол и е предназначена първо за пред византийските армия и общество като цели да представи висшето положение на приятеля и вчерашен закрилник на императора. На второ място вероятно има някакво значение и за самия Тервел като второстепенна отплата, която ще му свърши работа в дипломатическия живот на страната. За пред българското общество Тервел си има свои си титли и едва ли се нуждае от званията давани му от Византия.
В каменния надпис, който четем българският владетел трябва на гръцки да разкаже това, което вълнува българите. При това една по-широка част от българското общество, а не само някаква тясна елитарна прослойка. Там е използвана титлата ,,архонт" понеже тя се използва когато се говори и пише на гръцки от много преди 705г. между българите без те самите да държат чак толкова на нея.
,,Освен това Анастасий Библиотекар познава прекрасно и често ползва съчиненията на патриарх Никифор, но не смята за нужно да ни съобщи поне накратко за такова важно събитие като нечие въздигане в кесар, в Chronographia tripertita няма и дума по тоя въпрос. Така второто по значение доказателство за получената от Тервел кесарска титла отпадна."
Анастасий Библиотекар, а и повечето латински автори орязват в 80-90% събитията свързани с България и българите. Ако това е довод то нашата средновековна история направо си отпада.
,,Изглежда безспорен този паметник, макар да не се е чуло някой българин да е работил пряко с него - особено в работата с този вид паметници възможността те да се "пипнат" е от решаващо значение. Чуждите изследвачи са категорични в разчитането си - оловният печат с надпис, който се развързва като "Богородице, помагай на кесаря Тервел", принадлежи на българския владетел. Проблемът е само, че такъв тип паметници, върху които информацията не само е крайно ограничена, но е и изключително фрагментарна, са използваеми напълно единствено при достатъчно друга по-пространна изворова информация. Както видяхме току-що, допълнителните данни в случая са две думи у патриарх Никифор, поради което оловният печат от колекцията на Георгиос Закос не подлежи, засега, на пълно признание като неоспорим исторически извор."
КАКВО!!! Значи написаното за титлата на Тервел не е достоверно понеже няма други извори, а печата не е извор понеже написаното не е достоверно!
Печата е само още едно потвърждение за това, което написах за надписа при Мадара. Там написаното е било предназначено за широката общественост, а този печат е за дипломатически нужди. Титлата ,,кесар" е нужна при обмяната на документи с чужди (вероятно християнски) владетели и дипломати.
Накрая мога да кажа, че в нашата средновековна история далеч по-грандиозни теории, по някога обхващащи векове се градят на много по-незначителни извори. И това, че източниците били малко не е нито довод, нито сензация... освен за медии, които търсят сензации умишлено.
|