|
|
| Тема |
 Простотия до шия |
|
| Автор |
Exhemus (овчар) |
|
| Публикувано | 26.04.14 22:57 |
|
|
|
«О писменехь чръноризца храбра»
Ей това изреченийце е дало основание на най-мъдрите люде от един народец да кръщават улици и университети с името Черноризец Храбър и да му издигат паметници.
Най-смешното е, че този беден народец дава последните си парички за издигането на паметници на този ПРОТИВ когото е текста с горното заглавие. А именно Мавро Храбан.
Името на Черноризец Храбър е открито от К. Ф. Калайдович, който намерил т.н. «Лаврентиевски сборник» (български ръкопис от 1348 г., от времето на цар Иван-Александър), където намерил списък, съдържащ по-стара редакция на произведението със заглавие: «О писменехь чръноризца храбра». Калайдович я е публикувал в забележителната си книга Иоанн, экзарх Болгарский (Москва, 1824) с палеографски снимки
Това е от Викито, но нашите мъдреци не могат да поставят на масата нищо повече от това кратичко обяснение.
Фантазията им, обаче, няма озаптяване, даже бидейки запознати със трактатите на Мавро Храбан за триезичието и това, че въпросното произведение полемизира точ в точ със тезите на Храбан.
«О писменехь Мавро Храбана» е логически свързано изречение, което неизвестен български автор е поставил за заглавие на своята полемика, което при преписите, някой начетен по гръцки монах се е изфукал да преведе
Въпреки, че вече имаме думите Черноризец Храбър, нищо не дава основание те да се отделят от останалия текст и да се тълкуват като име/псевдоним на автора.
Редактирано от Exhemus на 26.04.14 23:03.
| |
| |
| 
|
|
