Все пак смята, че религиозната част е вторична, все пак християнството се появява много след като езиковата общност вече е била оформена и е имало слова като "слово".
Така е. Но това което ми е правило впечатление е че в почти всички оригинални писания в които се споменават словени, контекста е първоначалното налагане на християнството и контраста с езичеството. Един път вече наложено християнството, словени като че ли спира да се споменава. Словени почти винаги се използва и с упоменаване на народност, обикновено българи. Така е и с житието на Св. Вацлав цитирано от lautaro. Там е упоменато чехи и словени-българи. Така е и с други жития.

Една груба аналогия би било употребата на понятията буржуа или комунисти. След години, ще се установи че буржуа е било използвано най-вече през 19ти а комунисти през 20ти век и след това използването им замира. Ако не се има пред вид конкретната обстановка а се разглеждат откъснати сами за себе си би се получила изопачена картина.

Подобни са фактите за словени. Основно се срещат в писания отнесени за края на 9ти и 10ти век и след това само българи. Словените замират след 10 век, както и комунистите след 20ти век. Подобно е ситуацията и със склавои и склавус. Просто след 7ми век ги няма а на тяхно място се пръкват от нищото българи. А преди склавоите до 6ти век са били траки, но и те се изпаряват. А нородности не замират с такава скорост. Би трябвало да се обръща внимание на периода и конкретната обстановка когато се срещат отделни понятия. Иначе, отново, картината е силно изопачена.

Та затова си мисля че словени има и религиозно занчение и то главно от периода и контекста на честата му употреба - налагането на християнството в православния му вид в България.