Взех си беля на главата с тази тема, но за да не изглежда съвсем странна ще включа нещо последно. Ето една от двете групи, която се асоциира с индо-европейски езици. На мен това не ми изглежда вярно, защото къде са индо-европейските езици в Африка:
Да, някой ще каже, че точно там те са се сменили с африкански езици. Когато са на неправилното място се сменят, а когато си пасват, като на картата на Европа, тогава вървят с точните групи. Плюс това, не е ли нормално за Азия да са характерни азиатски езици? Колко от множеството племена в Азия говорят на индо-европейски език?
Значи продължавам да мисля, че индо-европейският език в Европа е по-късен феномен (от създаването на Рим нататък). Но въпросът е сензитивен, как ще кажат, че Рим е променил езиците на местните народи, така че малко трудно можем да очакваме такова признание от учените.
Също така трябва да питаме как така на много места, където се открива "индо-европейската" група R1-a, се говорят тюркски езици? Плюс това, ако славянските племена бяха получили индо-европейския си език чрез обща връзка с Индия, не биха ли имали поне малко общи религиозни обичаи и поне малко софистикация в религиозните ритуали (съпоставимост с тези, които са развити в Индия)? Значи хаплогрупата им може да е била обща, но езикът е бил друг и не се е осъществил културен пренос. Едва вторично при славяните са въведени определени индо-европейски езикови елементи при християнизирането.
Вторична хипотеза е, че циганите понеже са мобилен и умеещ да борави с разказите народ, може да са били използвани за пропаганда на вярата от страна на папата сред иначе опасните диваци на север и на изток. Това е нормално, защото кой друг ще се наеме на такава трудна мисия. И тогава, щом ще се пращат цигани, то и езикът на вярата най-добре да се приближи до техния. Разбира се, разказите първо са били на местните за отделните племена езици, но централният кодекс, който е свръзвал цялата система е бил близо до "езиковия субстрат" на извършващите разпространението (но тука не казвам, че идеолозите са били цигани, а че това, че те се използват предимно за работата на разпространението, предполага езикът на книгата да се синхронизира с техния). След това, когато църквите по места придобиват тежест, духовниците започват да приучават народа на език, близък до църковния (тогава латински). По-съвременен аналог при нас е как българите са започнали да говорят на гръцки, защото поповете са проповядвали на гръцки.
|