Относно "робите" славяни аз имам едни размишления "защо падна Римската империя".
Сега, да функционира Римското общество в развета си то се нуждае от роби, от непрекъснат поток от свежа плът. Робите, особено изпозвани за тежка физическа работа не са живеели дълго. Да не се бъркат със сравнително привилигированите домашни роби, които даже са имали възможност да се откупят.
Отначало Рим си е доставял много роби чрез успешните завоевателни войни, когато почти цялото победено население е продавано в робство. Но, постепенно се стига до твърди граници, по периферията се водят главно отбранителни войни.
Откъде да се вземат роби тогава - ами основно народите останали извън римските граници се нападат един друг и понеже нямат много материалони богатства, основната плячка е като в българската песен "три синджира роби" - млади мъже, жени и тийнеджъри. Малките деца не можели да вървят и се изоставят, а старците (тогава си стар вече над 40 години) се избиват.
Това обезкървява непрекъснато населението, което и без това живее по територии на Европа, малко пригодни за земеделие. На Север често реколтата е компроментирана и това води до гладна смърт. На руските форуми се дискутираше, че населението в руските гори даже практикувало инфантицид, като някои деца, особено женски се убиват при раждането, когато семейството е наясно, че неможе да ги изхрани.
Но, Римската империя почва да променя вида си на производство. Постепенно големите робовладелски имения се разпределят на робите- колонати. Поради постепенния упадък секват големите строежи, нуждаещи се от робски труд, свиването на потреблението свива и добива на полезни изкопаеми и промишлено производство и т.н.
Изведнъж роботърговците се оказват без пазар да пласират стоката си. Заробването на славяните (и германците, но в случая ще говоря само за първите) постепенно спира. Това води до бързо увеличение на населението, до момент, когато вече не може да се изхрани в предишните си територии. Но, пътят към Римските територии е закрит, често със стени, подобни на Китайската. По стечение на обстоятелствата от изток се задават конните чергарски народи, където всеки е воин и постепенно пробиват линиите на отбрана на римляните. За тях важна е плячката, нямат намерение да се заселват, горите в Европа не са подходящи за техните стада.
Тогава идва часът на славяните. Отначало се присламчват към номадите и заедо с тях плячкосват Балканския полуостров. Но нали са си земеделци изведнъж намират много плодородна земя почти напълно опразнене от предишното населенеие. Почват да орат и сеят, осядат и "the rest is history". Следва бум на населението и т.н. Чергарите-воини, които остават в степната зона пък са натискани непрекъснато от изток от други такива, мъжете се затриват в непрекъснати войни и така не остават много наследници. Тези, които стават върхушка в някои завлядяни територии постепенно се изгубват сред поданиците си.
Но местно население на Балканския полуостров оцелява освен в градовете-крепости на юг, така и в неплодородните и непривлекателни планини на Югозападните Балкани. Всеки, които е запознат с релефа на Стара планина, не би трябвало да твърди, че всичкото траки/римляни(а по-късно българи) е забягнало там. Освен пастири през лятото, тази планина просто не може да изхрани многобройно население. Но на югозапад има доста долини, където може да се преживява.

Та да си дойдем на думата за българите, дошли откъм югозапад.