|
През средновековието в нашите извори има две форми на етнонима - българи и блъгари. Възможно е етнонима да произлиза от думата бял/бел, същата ротация на гласна и съгласна имаме и при чер(ен)-чрън/црън и при трън-Търново (и Турно във Влашко). Друг факт който навежда в тази посока е наличието на доста селища с имената Бел(и)град/Бялград както и на няколкото селища с името Бяла и град Белоградчик. Днешната сръбска столица е наричана от унгарците Nandorfehervаr/Bolgarfehervаr - Оногундурският/Българският бял град:
Някои от другите са Белгород на Днестър и Берат в Албания.
За сега са известни двама души с името Болгиoс, единият повебждава римляните, а другият нахлува на Балканите заедно с брат си Бренус и се установява за постоянно. Това разбира се са галски предводители, свързвани с племето Белги:
Брендан Маконгал достатъчно подробно е описал непреривното келтско присъствие на Балканите в своя блог и книгата, която меже да се изтегли безплатно и то с доста примери и стабилна библиография и то на нашите родни учени. Женен е за българка и изглежда живее в България, тъй като споделя лични впечатления от нашите музеи, използва топонимите както са на български, а и другите му книги по нашите книжарници са само на български:
Съвсем възможно е и древната македонска столица да се е казвала Бела, а на шишеният от "б" старогръцки да се е наричала Пела. Този град се е намирал близо до планината Беласица. Възможно е и келтите и траките, в частност траките едони/македони да с наследници на пелазгите, вероятно белазги на тяхният език. Това е намеквано от не един гръцки автор. Вероятно когато гърците изгонват пелазгите част от тях остават на Балканите, а друга се преселват на север създавайки Халщадската култура. Това е и първата европейска желязна култура, след края на Бронзовия колапс и разпада на държавата на хетите.
Що се отнася за някои термини от линка Юнан са гърците, така и в момента турците наричат гърците, вероятно от самоназванието йонийци. Древните индийци пък ги наричат йона и йавана:
Сакалиба пък е доста далеч от славяни, като също трябва да се има в предвид доста късната поява на самия термин славяни. За това пък напомня на сака, едно от названията на скитите. Ибн Фадлан нарича владетялят на Вожска България едновременно владетел на сакалиба и на Булгар, описва подробно както тючките така и Рус като съвсем различни от българите/сакалиба народи. Други арабски автори говорят за сакалиба на Балканите, което разбира се не означава че става дума за някакви "славяни"
Същите хора, които са се самопределяли като българи/блъгари са наричали езика си (вероятно и народа си, тъй като язик е означавал и народ) словенски, вероятно от думата слово. И в други езици едно от самоназванията означава "разбираем, човек когото разбирам". Други названия които в момента се ползват от българи живеещи зад граница са "нашенци" и "тукани", термини намекващи за някаква приобщеност и автохтонност.
Кръщаването на народите по реките е просто интерпретация и опит за обяснение на етнонимите. В реалния живот става точно обратното. Каспийско море е било наричано Хазарско заради хазарите които са го владели, едва ли те са били кръстени на него. Така и йонийците дават името на Йония, а разселващите се гали дават наименованията на няколко Галиции и на областа Бохемия (Бойхейм). Още неидентифицираните Конски планини от една легенда за българите навярно са наричани така заради конете които се въдят там и не вярвам конете като животински вид да са кръстени на тях.
Мовсес Хоренаци описва предводител на българите-вхндур на име Вунд, на чието име областта където се е заселил с хората си става известна като Вананд. Най-веровятно сатав дума за част от оногундуритъе в гръцката транскрипция и извесни на маджарите като нандор.
Висшите ни боляри са наричани боили, вероятно от думата "бой". Интересно е че часто от карпато-русините се наричат Бойко и една от теориите за тях е, че произхождат от галското племе Бои, същите които преселвайки се на запад давт името на Бохемия/Бойхейм.
Не се знае дали Биляр се е произнасял точно така, във Волжска българия се е писало с арабски букви, стари оригинални документи не са запазени, аз само сраввнително късни документи. Така че градът също е възможно да е бил Болгар.
Константин Порфирогенет не пише че българите за пръв път идват по времето на Константин Погонат, тъй като споменава за тях като присъстващи тук и по-рано на други места в текста.
|
Re: Названието „българи” в изворите [re: deLake]
