Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 12:10 19.11.19 
Клубове / Наука / Хуманитарни науки / История Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Юнското въстание
Автор Агент Бонд (James Bond)
Публикувано25.05.12 08:53  



Юнското въстание е стихийно селско въстание в България в отговор на Деветоюнския преврат от 1923 г.
С преврата от 9 юни правителството на Българския земеделски народен съюз е свалено. БЗНС е неспособен да организира съпротива срещу преврата, тъй като претърпява тежко поражение в София - разквартируваната в столицата Оранжева гвардия е разоръжена и пленена. Освен това, по време на преврата Александър Стамболийски е във вилата си в родното си село Славовица. ЦК на БКП от своя страна заема позиция на неутралитет, като заявява, че става въпрос за борба за власт между градската и селската буржоазия.
Въпреки липсата на организация и единно ръководство, множество хора в страната се вдигат на въоръжен бунт. Най-масово е въстанието в Плевенско. На 9 и 10 юни, под ръководството на земеделските водачи Георги Кочев и Цоньо Матов се вдигат почти всички села от Плевенска околия. На 11 юни лидерът на местната организация на БКП Асен Халачев, въпреки позицията на неутралитет на ЦК, слага началото на въстанието в Плевен. Въстаниците завземат почти целия град, в ръцете на властта остават само казармата, околийското и окръжното управление. Същият ден от членът на ЦК Тодор Луканов ( дядото на Андрей Луканов )идва нареждане да се прекратят въоръжените действия. До края на деня силни правителствени войскови части сломяват съпротивата на въстанието в селата около Плевен.

Хиляди селяни въстават в Луковитска и Никополска околия. Ловеч е обсаден от 2000 въстаници, които оказват ожесточена съпротива на правителствените войски в продължение на четири дни.

Въстанали селяни от Шуменско и Търговищко, броят на които според някои оценки достига до 15 000[1] [2], обсаждат Шумен. Определена част от тях са етнически турци. След намесата на правителствените войски, въстаниците са бързо разгромени.

С ограничен обхват избухва въстанието в Търновско, Пловдивско, Софийско, Старозагорско, Хасковско, Бургаско, Кюстендилско.

Под ръководството на Стамболийски въстават жители на пазарджишките села се насочват на 10 юни към Пазарджик. Това са стотици селяни от околните села, които не са подкрепени от членовете на БКП. Пред града заповед за нападение не е дадена от Стамболийски, поради явната неравност на силите и очакването, че местният гарнизон ще се подчини на законния Министър-председател. На 11 юни се открива артилерийска стрелба откъм Пазарджик и за да не се превърне в кървав погром обсадата на града за въстаниците, Стамболийски нарежда да се разпръснат. Самият той в продължение на три дни се крие от село на село. На четвъртия ден е предаден от седем селяни от село Голяк. След изтезания той е умъртвен.


След многогодишни изследвания на Музея на революционното движение в България, е издадената книгата "Звезди във вековете", [4] един албум на всички загинали в съпротивата от 1923 до 1944 година. Фактите са следните - във въстанието загиват:

- в Бургаски и Благоевградски окръг загиват по 5 човека;
- във Великотърновски и Пазарджишки окръзи загиват по 7 човека;
- в Ловешки окръг загиват 4 човека;
- в Плевенски окръг загива 1 човек - Асен Халачев
- Общо в България по време на Юнското въстание загиват 35 човека.

Тези данни не потвърждават както "масовото участие във въстанието", така и оспорват по косвен начин "участието на хиляди въоръжени въстаници в неколкодневна ожесточена съпротива срещу добре въоръжената правителствена войска".

Основна причина за поражението на въстанието е липсата на единодействие между БЗНС и БКП и позицията на неутралитет на ЦК, породени от принципните различия между политическите платформи на комунисти и земеделци и влошени отношения, последвали след Войнишкото въстание и по време на управлението на Стамболийски. Бунтът или селските вълнения срещу преврата от 9 юни, наричани Юнско въстание, са без единно ръководство и координация, имат стихиен, неорганизиран характер и са без ясни политически цели. Поради тази причина те бързо и лесно са потушени от добре въоръжените правителствени органи на вътрешния ред.



Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2019 Dir.bg Всички права запазени.