|
Това е първата част от статията на Евгени Габович (Германия)-История евреев под знаком вопроса.
Автора е математик, научен мениджър, преводач, писател и журналист.Автор е на статии и книги по историческа аналитика.
Евгени Габович
За да се усъмниш в правилността на традиционната история на евреите, не е нужно да изучаваш книги по история, които жонглират с различни съмнения в достоверността на картината на нашето далечно минало, като мимоходом изразяват съмнение по повод неестествената дължина на еврейската история. Просто отворете някоя книга описваща историята на евреите. Нужна ви е минимална критичност за да видите, че вместо описание на реална история, се опитват да ни пробутат смесица от митове и легенди, противоречиви твърдения и художествени произведения с квазиисторическо съдържание.
Само един поглед върху списъка на използваната литература в тези книги, води до много неудобни за историците въпроси. Откъде се черпят историческите сведения за историята на евреите, ако изключим за момент такъв „ приказен” източник като Библията? Защо историята на евреите, разтегната над 3000 години , се описва основно опирайки се на книги написани сравнително неотдавна? Не преписват ли съвременните историци историята на евреите, от книгите на предходното поколение събратя от цеха по исторически измислици? А те от своя страна не са ли правили същото?
На какво се базират знанията им за еврейската история?
В списъка на използваната литература, приведена в атласа на Гилбърт по история на евреите, почти всички( с изключение на четири, но и те са издадени през последните две десетилетия на 19 век) са издадени през 20 век. Списъка на литературата в края на двутомната „История на евреите” (Грейзел) , е добре известен на англоезичния и френския читател, но и той се състои основно от книги напечатани през 20 век или най-много през 19 век. Така например, в раздела ” Произведения от общ характер” има само една книга издадена в края на 19 век и това е знаменития многотомник на Грец (Graetz, Heinrich, Geschichte der Juden von den älteren Zeiten bis auf die Gegenwart, Leipzig 1873-1900). В списъка на литературата от периода между първия и втория храм наблюдаваме същата картина-три произведения от 19 век и всички останали от 20 в. В литературата отнасяща се за периода до 1000 от новата ера само Талмуда е издаден през 19 а останалите през 20 век.( а той, както ще видим по-нататък, едва ли е удачен в ролята си на исторически източник).
А много автори въобще не публикуват списък с използваната литература и източници. Така например постъпва Юлий Марголин в своята 447 странична книга "Повести тысячелетий. Сжатый очерк истории еврейского народа" , като това не е изолирано явление. Без списък на използваната литература е и книгата на археолога, професор Abba Eban „Моя народ. История на евреите”( My people: the story of the Jews. 1968) и (Heritage : civilization and the Jews. 1984). Няма списък с литература и в книгата по история на полските евреи(Фукс) ФУКС Александър (Fuks, Alexander; 1917, Влоцлавек, Полша, – 1978, Йерусалим) нито в нейния край, нито в отделните статии, даже и в статията за историята на еврейското книгопечатане в Полша.
И тук изниква въпроса: Не е ли еврейството явление случило се през последните векове, което в последствие е било хвърлено от историците във бездънния кладенец на древността, вследствие невярната представа за динамиката на развитие на човешката цивилизация?
Имали ли са въобще евреите историография, която да свидетелства за съществуването им от „дълбока „ древност? Какво пишат по тези въпроси еврейските източници на информация?
Когато се заинтересувах от тези въпроси , не си и помислих даже, че еврейската история е толкова слабо обоснована исторически, както се оказа в действителност. Читателят сам ще се убеди след прочитането на следващата глава, че и дума не може да става за съществуването на хилядолетна еврейска историография( а без нея не е възможна и никаква история) .
Съмнението в истинността на традиционната история на евреите, както и пълното отсъствие на еврейска историография, ме подтикна в отделна глава да дам обзор на алтернативни материали, говорещи за възникването на еврейската религия и миналото на самите евреи. И ако все още е рано да се говори за реконструкция на истинската еврейска история, ще е полезно да се запознаем с различни гледни точки и да се замислим, как в действителност е могло да възникне и да се развие еврейството.
КОГА Е БИЛА НАПИСАНА ИСТОРИЯТА НА ЕВРЕИТЕ?
710. В тази наука все още не сме напреднали по-далеч, отколкото сме били напреднали в нея през древността
715. При пеене трябва да се отваря устата
717. Всички певци били тенори, и дамите също не можели да пеят.
Афоризми от книгата на Хелмут Минковски- „Най-голямото насекомо е слона.Перлите на професор Галетис”
Въпроса поставен като заглавие на настоящата глава, ни води директно към въпроса за времето на написване на Библията( по-точно на Стария Завет) , макар и да не го изчерпва.
Аз ще изходя от дата” не по-ранна от 1530 година” към която се придържа и Едуин Джонсън в книгата си” Писмата на Павел” (The Pauline Epistles - Re-Studied and Explained Edwin Johnson, M.A., 1894 Formerly Professor of Classical Literature in New College, S. Hampstead: Author of "Antiqua Mater: A Study of Christian Origins," "The Rise of Christendom," and others.).
Този английски професор-теолог, в края на своя живот, след като излиза в пенсия, можел да си позволи да публикува резултатите от своите изследвания , които провеждал в течение на целия си живот. Един от тези резултати рязко противоречи на традиционните представи за древността на Библията и християнството. Джонсън стигнал до извода, че до тази година(1530) тоест до началото на 16 век не е съществувала Библията, и католическата църква е поминувала успешно и без нея. Още повече, че самата Католическа църква се образува около 1500 година.
Според Джонсън, до Вселенския събор( Тридентски събор) който уж се провежда от 1545 до 1563 година в Северна Италия , град Тренто, днес в италианската част на Тирол, Библията Вулгата все още не е съществувала. Именно Тридентския събор обявява Вулгата за автентичен текст на Библията. Именно този събор слага край на формирането на Католическата църква, разграничавайки я от протестантите. Между другото , Джонсън отбелязва, че до 1533 година не може да се говори за никаква хронология(история), като твърди, че всички дати преди гореспоменатата са измислени и прибавени на по-късен етап вследствие на някакви сметки.
Окончателния вариант на Библията приет от Католическата църква като официален, е публикуван през1589-1592 години.
Относно библейските ръкописи , Джонсън е убеден, че те са възникнали след разпространението на книгопечатането, като написването им въз основа на печатната Библия, не е завършено чак до 1570 година. Даже и след това, въпреки че интензивността на направа както на библейски ръкописи, така и на ръкописни версии на Библията да намалява, те продължават да се пишат през следващите векове, дори и по времето на самия Джонсън.
Библията на Гутенберг( напечатана уж през 1456 год.) е по-скоро една приказките на историците, възникнала след като през 16 век или по-късно, на някому е потрябвало да „докаже” съществуването на Библията още през средата на 15 век. Джонсън не изключва възможността, датирането на изданията на Библията , да е направено със задна дата. Необичайно високото типографско качество на „Гутенбергското „ издание, говори за това, че тази Библия е можело да бъде напечатана само след дълъг период на развитие и усъвършенстване на новото за тогава типографско изкуство. Да не говорим, че самата дата на изобретяването на книгопечатането, също се нуждае от преразглеждане, защото никак не се вписва в създадената от традиционните историци картина .
В края на своята книга, Джонсън засяга еврейския проблем. Той смята, че около 1500 година еврейската Тора вече е съществувала, макар да се съмнява, че след 1500 година в нея не са правени никакви промени. Всъщност, надали Тората е написана много преди тази дата. Джонсън, както и Уве Топер (), са убедени, че по това време, активно( да не кажа спешно) са се писали както ранно християнските, така и ранните еврейски книги, в това число Тората и Талмуда. Тази надпревара по създаването и оформянето на религиозни учения в протежение на целия този век, когато се е създавала и хронологията позната ни сега, е довела до това, че религиозната история е била „разтегната” в продължение на хилядолетия, а началото е било отхвърлено някъде дълбоко в легендарното минало. Аз считам, че това „разтягане” на реалната история е минимум 12 пъти благодарение на преминаването от лунен към слънчев календар. Понякога това изкривяване е още по-голямо, поради започналото свободно фантазиране на историческа и хронологическа тематика.
Марголин в книгата си "Повести тысячелетий. Сжатый очерк истории еврейского народа"( в която както отбелязах по-горе, успешно минава и без списък с използвана литература)- нарича Азарио де Роси (1514–1578) () , баща на еврейската историческа критика, което по принцип се вписва в приведената по-горе хронологическа схема. Обаче, самото съществуване на еврейска историческа критика на толкова ранен етап, когато еврейската историография (съгласно даже традиционната история) все още е в началото си, според мен вече е подозрително.
Това съмнение се потвърждава и след прочита на историята на евреите от Саломон Грейзел () ( разполагам само с френското издание). На страница 552 за Азарио де Роси е написано "Son livre d'histoire et de littérature juives, Me'or Enayyim (La Limière des Yeux) pourait avoir été écrit par un historien du XIXe siècle". Тоест, указаната в цитата книга "Меор эйнаим"(Светлината на очите) на де Роси е могла да бъде написана от някой историк през 19 век. Тук се има предвид духа на това произведение, което по-скоро отговаря на настроенията на 19 век, отколкото на времето когато се предполага, че е живял Азарио де Роси. Още едно мое съмнение е свързано с това, че фамилията „Роси” може да указва на руския произход на семейството на автора. Но имайки предвид епохата когато са живели бащата и дядото на Роси, е малко рано да говорим за Русия. Още повече, че съгласно традиционната история, по това време в Русия е нямало евреи.
Накратко, зараждането на еврейската историческа критика в края на 16 век, поражда подозрения. А как стои въпроса със зараждането на еврейската историография?
Продължението тук:
Редактирано от iulii_ на 25.12.11 21:30.
|
Въпросителните около историята на евреите
